"Таш-йолу" – "Владислав" – Бул. "Карл Маркс" – Бул. "Владислав Варненчик ".

Причината преди Освобождението бул. "Владислав" да се нарича "Таш-йолу" - каменен път, е лесна за досещане - изцяло е постлан с калдъръм. През 1888 г. частта от Офицерския клуб до ул. "Бенковски" получава името "Владислав" в чест на полско-унгарския крал, загинал в края на 1444 год. край Варна.

Продължението от ул. "Бенковски" нагоре се нарича "Десета линия". До площада пред маслобойната, откъдето започва Добричкото шосе, бул. "Владислав" достига през 1914 год. При тържественото откриване на мавзолея "Владислав Варненчик" през 1935 г. част от шосето за Добрич (до разклона за мавзолея) се влива в улицата и "Владислав" става най-дългата пътна артерия на града.

Скоро след 9.09.1944 г. улицата е преименувана в бул. "Ал. Стамболийски", по-късно в "Йосиф Сталин", от 1956 год. в бул. "Карл Маркс". Днес отново се връщаме към познатото на старите варненци "Владислав Варненчик".

Към 1900 г. в отсечката от Катедралата до ул. "Съборни" изобилстват празните места. След пресечката с ул. "Съборни" чак до ул. "Отец Паисий" се редуват едноетажни дюкяни и работилници. Това е една много оживена търговска "пиаца", където може да се купи всичко и то много по-евтино, отколкото от тогавашните първокласни магазини по "Преслав" и "Цар Борис".

Улицата е изпълнена с безброй занаятчийски работилници: шивашки, обущарски, кожухарски, калпакчийски, сарачески и пр. Тук изобилстват фурни, гостилници, шкембеджийници, кръчми, кафенета, сладкарници.

На мястото на днешния "Образцов дом" се намира фурната на Узун Ради, а срещу нея – аптеката на Н. Новкиришки. По-късно фурната е наследена от Христо Модерния, най-елегантния фурнаджия на Варна. Ловджийската кръчма, близо до фурната, е сборно място на ловците, а в кафенето на бай Серафим се събират почти всички занаятчии и търговци от "Владислав". Около днешния площад, пред маслобойната, се намират много джелепски и търговски ханища.

Преди построяването на сградата на Централната поща и нейното разширяване, там се помещава строеното през 1889 г. девическо начално училище "Св. Наум", а до него и мъжкото - "Св. Методий" (по-късно у-ще "Гео Милев"), първото училище, построено след Освобождението, още през 1879 год. Разширявано и преустройвано, то оцелява до 1975 г. - единствената сграда по бул. "Владислав", останала от ХIХ век. В двора му е построена сградата на безплатните ученически трапезарии, по-късно известна като Кукления театър и Дома на учителя.

След Първата световна война лявата страна на улицата е регулирана и значително разширена и главно от 1924 год. по нея започват да се изграждат хубави домове по на два, три и четири етажа. След събарянето на фурната му общинският съветник Георги Серафимов построява солидна триетажна къща, която завещава на "Майчин дом". През 1941 год. родилният дом се премества в нея.

И пак следват дюкяни, работилници, хан, едноетажният още Тракийски дом и до Добричкото шосе все малки къщи, мелници, изпълнени с трудовия ритъм на този ден, дето годината храни.