Стъпим ли на ул. "Преславска", в частта й от гарата или пристанището, ние сме в свят със собствени мерки и теглилки - голямата търговия. Животът в целия град е пригоден да обслужва морската търговия. Дори "Лойд Триестино" отваря своята кантора през 30-те години на ул. "Преславска" №6.

Ив. Богоров пише за Варна в пътеписа си "Няколко дена разходка по българските земи" от 27 януари 1867 г.: "...Изобще, тия хорица немат никаква индустрия, всичко, щото е за облекло, закачи от риза до обуща, все се купува от вън". През 80 - 90-те години на XIX век занаятите и индустрията във Варна се развиват, колкото да обслужват само градското население.

Пъстър е светът на търговията, а тя основно изхранва варненските граждани в края на ХIХ и началото на ХХ век - житари, колониали, галантеристи и пр., а според мащабите на търговската си дейност ангросисти, месити (комисионери), раматари и бакали, ханджии, кръчмари. Търговската кариера обикновено започвала с писарска длъжност в кантора, минавала през комисионерството и ако имал качества, късмет и капитал, човек можел да стане ангросист. Спомените на създателя на търговското образование във Варна проф. Ц. Калянджиев дават описание на канторите, с каквито е обсипана търговската пиаца: "Когато посещавате скромните и сгушени кантори на тогавашните ангросисти, виждахте ги седнали пред техните масички, натрупани с мостри от жито или други вносни стоки. Най-типичното зрелище обаче бяха стълбовете от златни монети - лири, наполеони и др., откровено стоящи на същата маса."

Спомен от "зрелището" остава в рекламите на сарафи (менители), разпръснати по цялото протежение на ул "Преславска", дори и след откриването на БНБ на №8 и Варненската популярна банка - №45: "Продажба на златни пендари, махмудии, обици и кордони за накит при Киро Янев Козлуджлията, "Преславска" 36, известен в цяла Варна, околията и Добруджа. Купува и продава разни облигации за гаранции и погасителната каса."

Времето е пари и господа търговците са можели да го сверят в магазин "Точно време" на часовник-бижутера Карник Зариханелян или при часовникаря Тозбейкян. За да посрещнат подобаващо търговеца или чиновника, в Модерно крояческо ателие "Букурещ" на М. Вайс следели европейските тенденции в мъжката мода. Няколко крачки делели и от избор на плат в складовете за вълнени платове на Тотю Узунов или манифактурния магазин "Димо" на Д. Бъчваров - "Преславска" №22: "вълнен креп жоржет и копринени платове при цени изразително намалени".

Хотелите "Париж", "Комерсиал", "Виена", "Кооп", "Преслав" и известното кафене "Балкан" приютявали уморените от дневната глъч делови мъже. Дори билет за пътуване в цял свят е можело да се купи от "Международното пътническо бюро Балкан", да се погледат кои са дамите в "Дамската сладкарница" на Хр. Григоров. Да се вземе картичка за спомен или подарък от артикулите на "Пеликан" в книжарница "Велчев". Да се чуят модните музикални фрази и да се видят фотографските вещи от Алберт Мосачо. А можело и да се влезе в Италианския клуб на №19/21. Шарен свят.

На ул. "Преславска" е и първата голяма търговска сграда във Варна - къщата на Сюзмеян, известен като "Базар Паруш". Особен символ на улицата на стопанската инициатива, на банкови чиновници и търговци, е монументалната постройка с внушителен централен купол на Варненската Търговско-индустриална камара и Стокова борса. Проектът е на инж. Дабко Дабков и арх. Стефан Попов, осъществен от 1923 до 1930 г. Камарата обединява усилията на индустриалци, търговци и занаятчии в едно - да превърнат Варна в "Царицата на Черното море".