Бул."Мария Луиза" - Бул."Д. Благоев" - бул."Мария Луиза" - ул."Пиротска"

Той се появява след Освобождението с разрастването на града на мястото на старите турски казарми и се оформя в края на XIX в. През 1900 г. като ул. "Пиротска" се е простирал от понеделничния пазар, приблизително от днешното училище "Димчо Дебелянов", до бул. "Сливница". В последните дни на XIX век изправя ръст Военният клуб, заедно с 3-4 хубави двуетажни къщи. Авторът на проекта на Военния клуб е италиански възпитаник - военният инженер Тодор Бояджиев.

До Балканската война все още ул. "Пиротска" е застроена със забележителни сгради в модерния за времето неокласицизъм. Непосредствено до Военноморския клуб е домът на аптекаря Грозев, проектиран и строен от арх. Дабко Дабков, завършил в Мюнхен през 1907 г. Този дом се откроява със своите колони, кули и орнаменти. Следва къщата на Никола Кънев, народен представител от Демократическата партия и подпредседател на Народното събрание преди Балканската война, който има големи заслуги за електрификацията на града. В построената през 1897 г. къща на №7 през 1932 г. д-р Кирил Йорданов урежда първия в България водолечебен кабинет, където се прилагат методите на физиотерапията. Дълги години тук той редактира и издава списанията "Добро народно здраве" и "Природен лекар".

Днешната сграда на ДСК също има своята история - родилен дом "Роза Димитрова", Приморска популярна банка, а от 1921 до 1923 г. тук се помещава градският клуб на варненските комунисти.

Офицерският клуб (Военният или ДНФ) е открит на 10. XII. 1900 г. с първия голям бал в града. През 1905 г. инж. Т. Бояджиев строи и къщата на полк. Иван Т. Шопов (сега №39), където през 1911 г. се открива Гюлмезовата аптека. Тази сграда е имала купол и навремето е наричана "малкия военен клуб", но през 1932 г. е надстроена и куполът е съборен. По същото време на цяло каре се разполага най-модерната тогава училищна сграда на Балканите - Девическата гимназия, създадена по белгийски модел от арх. Петко Момчилов.

Прекрасни са и двете еднакви сгради на №27 и 29. Те са от 1909 г., дело на варненския градски архитект Манол Йорданов, а в изработването на скулптурните творби участва и Кирил Шиваров. Арх. Манол Йорданов проектира и построява още 7 сгради по булеварда. Негово творение е сградата с №20, където е клубът на запасните офицери.

Клубовете на футболните отбори "Владислав" и "Шипченски сокол" са на същата улица. Те стават държавни първенци - "Владислав" през 1924-1925 г., а "Шипченски сокол" – през 1925-26 г.

На южната страна на булеварда се намира сградата на Държавния архив - бивше Окръжно управление или някогашен конак, по-нататък следва работилницата за паметници, редакцията и печатницата на варненския ежедневник "Варненски новини", ресторант "Малага" и пр.

Важна и оживена градска артерия, от 1914 г. бул. "Мария Луиза" пази спомена за първата българската княгиня от Третото българско царство, патрон на Осми Приморски полк от 1893 г.