Около 1900 г. бул. "Съборни" е една от главните улици в новата част на Варна. През 1923 г. е преименувана в "Пирот", но няколко години по-късно отново се въстановява старото й име. Непосредствено след 9 септември 1944 г. е преименувана на бул. "Янко Сакъзов", от 1950 г. - бул. "Максим Горки". През 1991 г. се възстановяват старите названия и съгласно традицията улицата отново е наречена "Съборни".

Булевардът започва от старите рибни хали, минава през стария понеделничен пазар, край Катедралата, завършена през 1886 година (от която идва и наименованието на улицата с характерния русизъм за първите години след освобождението ни - собор или катедрала), Митрополията (1902), пощата, като достига до бул. "Сливница.

Построена през 1920 г., Централната поща е на мястото на едно от първите начални варненски училища, завършено през 1889 година - девическото училище "Св. Наум". "Съборни" пази спомена за видни варненци, живели на нея. На пазарния площад още е запазена къщата на видния варненец инж. Златан Бръчков – технически директор и ръководител на строежа на варненското пристанище от 1901 до 1906 г. и кмет на града през 1922 г., на д-р Ангел Д. Пюскюлиев – виден лекар и общественик, два пъти кмет на Варна, автор на първата книга за града като курортен център.

И още един кмет и много заслужил общественик, Иван П. Церов, е живял тук, на №20, в една от първите големи сгради на улицата, построена през 1890 г. На улицата е и домът на Стоян Бешков, известен музикален деец и дългогодишен учител, и на акад. Атанас Бешков. На нейното място през 1968 г. е построена сградата на Стоматологичната поликлиника. Все още е запазена къщата на многозаслужилия иконом Иван К. Радов. От 1914 до 1927 г. тук е и сградата, в която се помещава Варненската общинска библиотека, под ръководството на Ярослав Романчук.