Метаморфозите на площада отразяват развитието на града. "Български клуб" - първото културно начинание във Варна, с което се поставят по-широки задачи, привнася нови дейности, различни от традиционното българско "читалище". "Българите още не са стъпили на крака, а вече са устроили свой клуб. Ако те още нямат политически такт, то във висша степен притежават политически усет. Българският клуб има точно това значение..." - изпраща впечатленията си руският военен кореспондент В.И. Немирович-Данченко* от освободена България.

Политическият клуб, по модела на западните клубове, в които се обсъждат най-важните политически и обществени въпроси, остава в историята на Варна с културните си начинания и място за новия тип изява на българската интелигенция. След 1881 година на негово място е създаден "Кръжок за любителите на литературата" (читалище и театър), а на 21 март 1883 година, насочван от Кръстьо Мирски, Харалан Ангелов и Михаил Колони, "кръжокът" се преустройва във "Варненска Книжевна дружина" - първообраза на Варненската библиотека. Тя се разполага в един салон на кафенето на Петър Янев. Така на площад "Независимост" стъпват културните институти.

След библиотеката в 1890 г. там израства театралната зала "Съединение" - за изнасяне на концерти и театрални представления. Към тях се добавя и ехото на публичните сказки, предизборни речи и страсти, а с решение от 12 март 1908 г. за публичните събрания са определени зала "Съединение", днешният филиал и площадът в IV-ти участък.

Кметът Иван Церов полага основния камък на сградата на градския театър през 1921 година. Ще го види 20 години по-късно - завършен и открит през 1932 г. с Вазовите "Хъшове". Сбъдва се желанието на дядо Колони ориенталска Варна да прекрачи в друго измерение - паметният надпис на чешмата за съграждането на крепостта Варна от султан Махмуд е съхранен в Археологическия музей, чешмата е пренесена в Морската градина, а старите турски гробища в края на града са заменени с градска градина. Летописите споменават и Отон Иванов, който лично се заема като околийски и градски началник с устройването и благоустрояването й, но истинското й планиране като парк е дело на Антон Новак. По решение на Общинския съвет 1902 г. е преименувана на Централна градска градина "Цар Овободител", а през 1906 г. тържествено се открива паметникът на почетния гражданин на Варна - граф Игнатиев. В летните месеци под сенките на дърветата, в специално построен дъсчен павилион, оркестърът на Осми Приморски полк изпълнява маршови и забавни мелодии.

Високо над градината се издига часовниковата кула, заместила някогашната дървена "Сахат куле", служила и като наблюдателница на пожарната команда. Погледът от кулата, застинал във фотографските плаки, открива как едноетажният град се издига нагоре с културни, култови и нови модерни дву- и триетажни жилища и хотели.

След първоначалното си название "Мусала" площадът получава името "Независимост", а от 1958 г. до 1992 г. се нарича "Девети септември". От 1992 година той възвръща старото си име.

Централният варненски площад носи името "Независимост" от 22 ноември 1908 г. То му е дадено, за да увековечи признаването на независимостта на българската държава, обявена на варненци точно на това място от градската управа. На няколко крачки от сградата на общината, в старата поща, княз Александър Батенберг получава известието за Съединението. Вдясно от сградата на театъра по големите национални и християнски празници съдържателите на кръчми и винарски изби изваждат бурета, за да черпят хората. На отсрещната страна са се намирали хотел "Сплендид Палас" (по-късно книгоиздателство "Г. Бакалов", а днес модния магазин "Манго"), заелият целия долен ъгъл на площада хотел "Преслав" и първата модерна сладкарница на Маринов (на мястото, където сега се помещава Българска народна банка), обзаведена с луксозни мебели и огледала - любимо място за варненци и курортисти.

Една част от сградите на площада загубват автентичния си вид, старият кавак е отсечен, сградата на варненската община е съборена. Площадът претърпява няколко разширения, появяват се шадраванът и сградата на Градския народен съвет (сега Съдебна палата). Вместо накацалите по кавака птици, по площада, като варненска носталгия за Сан Марко, се разхождат гълъби. Пиацата за файтони край театъра е само спомен, заедно с такситата, спрени на площада. Оживеното движение на "Преславска", пресичаща площада, изчезва. Човешкото море преминава оттук, устремено в представянето си на Селскостопанския събор, по-късно в празничните дефилета на абитуриентите, в политическите манифестации с трибуните и хората пред тях... Море от хора, излезли на разходка. Кой от тези образи е истинският площад?

*Немирович-Данченко, В. И. /После войны,1880/ Болгарии, С.- Петербург.