Погледната през очите на съвременниците ни,  картата на Варна  впечатлява с контраста между кривите улички на гръцката махала и правите, пресичащи се под прав ъгъл улици в новата част, строена през XIX век.

На 14.XI.1889 г. Кръстьо Мирски – кмет на града – възлага на техническото отделение на общината да изработи нов план на Варна. През цялото му кметуване (1888 - 1890 г.) се осъществява истинска програма за "изправяне и разширяване" на улиците. Старите и новообразуваните улици се павират с "бандъръмски камък". Тази строителна програма изисквала доста финансови средства, които общината сама си осигурявала, но се е налагало да се търсят и заеми.

Непрекъснатото разширяване на града поставя и друг проблем - номерацията и наименованието на улиците. С името на Стефан Стамболов се свързва създаването на съвременната адресна система в България. Във Варна е приет вариантът, при който в отделните квартали улиците имат общи родови имена, като например - квартал на "планините", на "възрожденците", на "цветята" и т.н.

Тази система съществува до ден днешен с някои деформации от времето на социализма. На 18.VII.1889 г. е първото официално преименуване на улиците и именуване на новите. Не само с комунистите са свързани руските имена на варненските улици. Непосредствено след Освобождението, повечето от имената на улиците във Варна са звучали така: "Купеческа", "Кузнецка", "Загородна", "Малки проспект", "Вознесенска", "Почтанска", "Рождественска", "Малка садова" и др.

Ето защо на своите заседания от юни-септември, общинските съветници променят руските имена с български. Така например "Малки проспект" става "Бенковска", "Възнесенска" се променя на "Цар Борис I" и т.н. Естествено е, че изхвърлянето на руските думи от уличните табели и адресни регистрации е удачно, доколкото българите търсят национално утвърждаване, но въпросът е защо това става точно през 1889 година, когато са прекъснати дипломатическите отношения с Русия, а Стамболов обявява за свои врагове всички ония, които не приемат княз Фердинанд за законен български владетел. Очевидно това е преди всичко политическа конюнктура, с която твърде усърдно се съобразява Кръстьо Мирски и целият му екип. Един убеден либерал-каравелист се подготвя да посрещне княз Фердинанд на 30.IV.1888 г., докато Петко Каравелов е в Черната Джамия, заради несъгласието си да приеме новия български монарх за законен държавен глава.

На 18.IV.1888 г. общинските съветници решават за посрещането на Фердинанд "да се подготви покрай другото: сребърна табла с хлебосолие с надпис: "На Негово царско височество българския княз Фердинанд I от град Варна"; да се направят 2-3 арки; да се поправят някои улици; да се даде угощение..."

Пак за благото на града на 8.X.1890 г. Общинския съвет взема "едногласно" решение улицата от "митницата край морето да се нарече "Фердинанд I" (сега бул. "Приморски"), тъй като той полагал "особени грижи по икономическото развитие на Варна".