Преди Освобождението улица "Цариброд" е една от най-дългите улици. Нейният край откъм брега на р. Девня се нарича "Табахана", където се щавят и обработват кожи. След прокарването на канала, който свързва Варненското езеро с морето, тази река престава да съществува. При временното руско управление (1878-1879 г.) ул. "Цариброд" носи името "Пловдивска". Днешното си име получава през 1888 г. след Сръбско-българската война.

След Освобождението Варна позагубва ориенталския си вид. Тогава все още съществува "турска махала" в ниската част на града. Дълга и разкривена, ул. "Цариброд" се разпростира от днешната "Преслав" до "Александър Дякович". По нея се разминават трудно дори две коли, но в работилниците по нея кипи напрегнат стопански живот. Пъстър е букетът от занаяти: обущарство, калпакчийство, абаджийство, сарачество, бъчварство и др. По-голямата част от търговците са арменци, бежанци от град Кайсери, от Мала Азия, дошли през 1896 г. Въпреки че мнозина от занаятчиите са българи, дошли от Котел и други планински селища, езикът, който всички знаят, е турският.

Забележителна сграда на ул. "Цариброд" е двуетажният хотел "България". Тази отдавна несъществуваща постройка е с хубав за времето си ресторант и кафене, а притежава и отделен хан за дошлите с каруци селяни. На мястото на сегашната градинка на ул. "Цар Симеон" и "Цариброд" се намира Беглишкият хамбар, една солидна постройка, която по-възрастните варненци помнят. Това, може би вековно здание, е построено от дървен материал, който и след събарянето изглежда като нов. Скрита за окото на незапознатите е красотата на ул. "Цариброд" - тя е в забележителната и богата история.