Часовниковата кула е най-старият отмервач на времето във Варна. Човек може да се задъха само като погледне стъпалата, водещи до механизма в бившата кула на пожарната команда. Този часовник е английско производство, но по неговите зъбчати колела и части не е отбелязан знакът на производителя. Все пак сегашният пазител на тази градска ценност се надява да открие кой го е изработил.

Машината е докарана в България от Отон Иванов, произхождащ от хайдушки род, един от подбудителите на Априлското въстание, участвал в подпалването на Пловдив. Той заема висок пост във Варна, подобен на коменданта на града. Също така е първият пазител на часовника. Вече трето поколение от неговия род изпълнява тази длъжност. Той именно решава, че във Варна трябва да има градски часовник, дарява средства, получава пари от хазната и купува механизма.

Преди години, часовниковата кула била най-високата постройка в целия град и се виждала отвсякъде. Дори сега, когато далеч не е рекордьор в тази област, гледката от върха е прекрасна. Тя става дори по-хубава, ако се погледне от малкия балкон на сградата.

За последните 13 години часовникът е спирал 3 пъти, все през месец март. Последният път навява мокър сняг и блокира стрелките на 13:30 часа.

Смята се, че с добра грижа, механизмът на часовника може да издържи до 1000 години.

През 1888 г. Варненската общинска управа с кмет Кръстю Мирски възлага на градския архитект Сава Димитриевич да изработи проект за пристройка към градската часовникова кула. От 1889 г. дъсчената сграда е център на обществени културни прояви и през 1890 г. завесата е вдигната за представление на театралната трупа "Основа".

Залата е дъсчена, опряна на каменната часовникова кула и представлява дълъг тесен салон с издигната на единия край галерия, с импровизирана сцена и две стаички до нея. Източната й страна – фасадата - е в италиански ренесансов стил и става емблема на града в рекламни снимки и рисунки.

След настаняването на общинския театър в нея е преустроена сцената, над която се издига висок покрив за повдигане на декори и кулиси. Пристроени са 5 стаи за гримьорни, канцелария и склад. Гардероб няма и публиката държи дрехите и шапките в себе си.

На 12 март 1921 г. се състои първото представление на собствената трупа на Варненския общински театър.

В тази сграда през 1909 г. варненци гледат и кинематографа в добре ремонтирания салон с електрическо осветление. Киното влиза в ежедневието им. Място за сказки, политически речи, на 9 декември 1934 г. се състои освещаването и първото излъчване в ефир на радио "Варна", което се помещава в същата сграда. Основно ремонтирана и модернизирана от архитект Камен Горанов, през 1965 г. залата е преименувана на "Варненска комуна" - филиал на Драматичния театър.