Варненските музиканти и нотопечатници от втората половина на XIX в. до 1944 г.: Из колекциите на Регионална библиотека „Пенчо Славейков”, Варна

  • Александър Кръстев. Добруджански край
  • Добри Христов. Литургия на Св. Иван Златоуст
  • Милан Митов. Химн на Св. св. Кирил и Методий
  • Стоян Бешков. Училище

УЧИТЕЛИ ПО МУЗИКА, ТВОРЦИ И КОМПОЗИТОРИ

Втората половина на ХIX  и първите десетилетия на XX в. е времето, когато във Варна силно развитие получава образователното дело. Варненското училище и заложеното в него масово музикално обучение и възпитание се превръщат в основа, върху която се осъществява възраждането на българския език, дух и култура.

Именно в тази обстановка на бавно, напрегнато и уморително пробуждане, на често враждуваща етническа палитра и на призива „Говорете български”, учителите по пеене и музика във варненското българско училище поемат трудния път към музикалното възпитание на подрастващите поколения. За това благородно дело са им необходими книги, учебници, сборници с детски училищни, народни и църковни песни. Тези недостигащи и липсващи помагала и музикална литература самите те започват да допълват, крадейки „... от училищното време, за да напишат нящо, или пък истощават силите си по цяли нощи, за да довършат трудовете си.” (Музикален вестник, 1914 г., бр. 3, с. 4). 
По този начин те водят непрекъсната борба за отстояване на своето жизнено и творческо кредо, изразено още преди Освобождението от Сава Доброплодни: „Аз навлизам вече в обществото като учител! Трябва да пазя добре във всичко, за да бъда за пример на учениците и гражданите. Това нещо не е твърде леко. Тук е основата на живота!” (Посвещава на Негово Царско Височество Български Князъ Фердинанд I и на Нейно Царско Височество Мария Луиза Бурбонска Княгиня Българска, Кратката си автобиография за спомен на бракосъчетанието им 8/20 априлия 1893 година, Савва Илиев Доброплодний, верен поданик, държавен пенсионер).
В тази „основа на живота” навлизат и всички варненски учители – техния социален облик се определя изцяло от динамиката на съвременното българско развитие, те са не само учители, те са и поети, и художници, но и първите, които започват да творят и да композират така необходимите училищни песни, да организират и подготвят, да дирижират както училищни, така и обществени хорове и оркестри...

Много са имената на тези учители:
Константин Арабаджиев (въвеждащ учениците в тайните на невмената, Хрисантово-Хурмузиева нотация), Стефан Деребеев и Крум Малев (усърдно отстояващи необходимостта от изучаване на западноевропейското петолинейно нотно писмо), отново Константин Арабаджиев и Сава Доброплодни (основоположници на първите ученически хорове), Стоян Бешков, Добри Христов, Милан Митов, Петър Касабов, Александър Кръстев, Върбан Попов, Натан бек Амирханянц, Виктор Гут (в български превод Слави Добрев), Атанас Димитров Тодоров, Хараламби Киряков, Панайот Димитров Бояров, Михаил Димитров Николов, Димитър Атанасов Младенов, Георги Попов, Иван Стефанов, Пресиян Дюгмеджиев, Александър Миладинов, д-р Коста Тодоров, Люба Райкова, Велислава Ранкова, Юрдан Тодоров, Надежда Драсова, Иван Камбуров, Христо Илиев, Йовка Василева, София Радева, Васил Попов, Иван Стоименов, Петър Манолов... това са те – и учители, и творци, и организатори - ръководители на ученически хорове, оркестри и музикални дружества, детски музикални китки, детско-родителски забави, музикални утра и вечеринки, традиционни концерти...

Творчеството на тези учители е вдъхновено и родено от непосредствената необходимост и потребност на историческия момент и епохата. Тяхната музика, в повечето случаи, се определя в своето съдържание и форма от практическите повели на времето – неизменна е нейната функция да подкрепя идеала за духовна самостоятелност. На заден план остават абстрактните естетически съзерцания, чисто художествени преживявания и търсения. Това е типичната даскалска (в най-добрият смисъл) музика, която пробива своя път, преди още да се е формирал българският професионален музикален език и стил. Реалистична в своето съдържание, изградена често върху непреходното и оригиналното стихотворно творчество на автори като Христо Ботев, Иван Вазов, Пейо К. Яворов, Кирил Христов, Петко Р. Славейков, Цанко Церковски, Константин Величков, Любомир Бобевски, Ран Босилек, Елин Пелин... тази култура проправя брод към новото изкуство, към радостта от непосредственото общуване с непресъхващата вечност – музиката!

За тях

Харалан Ангелов

Харалан Ангелов

Крум Малев

Крум Малев

Крум Малев

Стоян Бешков

Крум Малев

Хараламби Киряков

Димитър Младенов

Димитър Младенов