ПРЕДПОСТАВКИ

През втората половина на XIX век Варна се превръща в крупен икономически център на Североизточна България. Малко преди Освобождението в града се открива Търговска банка „Звезда”, Българско търговско дружество, търговски къщи и еснафски сдружения. Още през 1866 г. влиза в експлоатация първата в страната жп-линия Варна-Русе. Създаването на национална стопанска общност в рамките на Османската империя спомага за предявяване на претенции за самостоятелно духовно развитие. Силна подкрепа в това отношение варненските българи получават от новоназначения руски вицеконсул Александър Викторович Рачински, който пристига в града през 1859 г. Той сплотява и организира населението за създаване на българско училище във Варна, борбата за славянско православно богослужение.
Населението на Варна през 1853-1854 г. е около 16 000 жители. Етническата разноцветност на града е: 8 000 - турци, 6 100 – православни християни, 1000 – арменци, 150 – елини, 30 – евреи.
В описаната обстановка до 1878 г. във Варна липсва какъвто и да е обществено-музикален живот от европейски тип.
„…Първото проявление на музикалност се забелязва в 1861 г., когато е имало музикално дружество с оркестър, управляван от поляка - Бохински. След това в 1875 г. се основава „Филхармоническото дружество, на което капелмайстор е бил чеха – Вилхелм…”
(Вакъвчиев, Б. Музикална Варна. Варненски кореняк, No 4, 1.9.1936, с. 2-3)

След Освобождението Варна е вторият по големина град в България с 24 хил. жители, но българите все още са малцинство. Градът постепенно променя облика си, развивайки се като голям пристанищен, търговски, индустриален, културен и курортен център.

Музикални събития за Варна са посещението на Атинската оперна трупа (1893), Руския смесен хор на Славянски (1894-1897) и Австрийската трупа на Филкенщайн (1894). Публиката за първи път слуша откъси от оперни творби, като „Аида”, „Трубадур”, „Травиата” и др., които се изпълняват от италианската оперна трупа на Масини. В града се установяват и започват да работят Атанас Марков, Тома Кулхави, Франц Свобода, Рафаело Франки, които допринасят за развитието на музикалния живот.

В обстановка на мъчително съживяване Варна навлиза в ХХ – то столетие. Първите две десетилетия още носят в себе си трудно преодолим „езиков” проблем. На 15.ІХ.1913 г. Варненското национално и културно дружество излиза пред своите съграждани с настоятелен апел:
„Цели 35 години се изпълват от Освобождението ни от турско робство и от създаването на българската държава, но във Варна – главния търговски град на България – наместо български език, който е официален език на страната, продължаваме да слушаме, дори и от българи все турски или гръцки... Дружеството счете за повелителен свой дълг да постави като пръв въпрос от своята дейност: ПОВСЕМЕСТНОТО ГОВОРЕНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ВЪВ ВАРНА.”
(Говорете български. Изд. на Варненското национално и културно дружество. 1913)

Призивът „Говорете български!” е ярко доказателство за бързо протичащия духовен процес на израстване и изграждане на облика на българщината във Варна.
От друга страна е бавната, но благоприятна еволюция в развитието на междуетническите взаимоотношения и оформянето на новото лице на Варна. Кулминацията се достига на 25 март 1926 г., когато Варненското културно-просветно и читалищно дружество приема предложението на група ентусиасти от Варна за провеждане на Първите български народни музикални тържества - начало на смело и упорито отстояване на достиженията на българската духовност, защитена днес в дните на  Международния  музикален  фестивал  „Варненско лято”.

В тази атмосфера във Варна се раждат и първите опити за композиторско творчество, което търси не само своето обществено признание, но и своята професионална защита и разпространение с помощта на печатното представяне.

Хронологията, която характеризира развитието на град Варна и формирането му като икономически, търговски и културен център >>>