Александър Георгиев Кръстев
роден 01.02.1879, Видин
поч. 17.07.1945, Варна
Една от най-ярките личности от музикалното минало на Варна. Освен композитор, Ал. Кръстев е изявен теоретик, диригент, музикален критик и деятел, учител.
През 1897 г. завършва Силистренското педагогическо училище като стипендиант. От 1899 до 1901 г. учи в Загребската консерватория. След завръщането си е назначен в Ломското педагогическо училище. През 1903 г., заедно с Нено Димов и Михаил Константинов, организира провеждането на първия „Събор на учителите по пеене и музика”. Александър Кръстев е един от основателите на Българския музикален съюз (1904 г.) и дългогодишен член на ръководството му.
През учебната 1907-1908 г. той вече е учител във Варненската девическа гимназия „Мария-Луиза”, където преподава близо 34 години. В уроците си отделя място както на художествената песен от чужди автори, така и на негови собствени композиции. Голяма е заслугата на Ал. Кръстев за постиженията на ученическата самодейност в Девическа гимназия „Мария-Луиза” - развива ученическия хор, а по-късно създава кръжок по музикално изкуство. Той организира „Музикални вечери” приходите, от които се внасят във фонд „Бедни ученици”. Под ръководство му, негови възпитанички изнасят детските оперетки „Болният учител” (1911) от Маестро Георги Атанасов, „Вълшебният кладенец” от Луиджи Бордез (1914) и др. Много са концертните прояви на самодейните състави при гимназията под ръководството на Кръстев - тържества и концерти на гимназията, участия в забави и вечеринки, които се превръщат в културни събития за варненци.
За проявено безгранично усърдие на девойките от петите класове, Ал. Кръстев им посвещава елегията си „Не пей ми се” за соло глас и пиано, по текст на П. Р. Славейков. Признателните ученички сами издават творбата през 1913 г. в печ. „Зора”, Варна, а корицата е оформена от художника Д. Панчев.
През 1919 г., заедно с Димитър Младенов, основава първата във Варна Оперетно-драматична дружба. Ръководи създаденото от него Варненско частно музикално училище (1922).
На 10 май 1924 г. във Варна тържествено се отбелязва 25-годишната учителска, диригентска, обществена и творческата дейност на Александър Кръстев. Във връзка с юбилея, композиторът е награден с орден "Св. Александър" - IV степен. В телеграмата на Българския музикален съюз до Александър Кръстев е отбелязано, че той е „един от стълбовете на българското музикално дело, комуто родната музикална история ще посвети една от най-светлите си страници.” (Ранкова, Велислава. Александър Кръстев, 1980).
Повече от три десетилетия Александър Кръстев дирижира хора при катедралния храм „Успение Богородично”, чийто репертоар не се ограничава само с изпълнението на църковни песни – в него са включени и светски художествени творби. Хорът е участвал и в озвучаване на филми („Живият труп”), и в някои драматични пиеси. От Катедралния хор започват първите си стъпки оперните певци - Петър Райчев, Александър Краев, Зорка Димитрова, Надя Йорданова-Афеян и др. Освен Катедралния хор, той дирижира и „Гусла”, „Морски звуци”, хора при Еврейската културно-просветна организация „Хермон”.
Александър Кръстев е сред инициаторите на организирането на Първите български народни музикални тържеста и създаването на Варненската общинска опера. След откриване на радиопредавателната станция (1934) става неин програмен директор. Включва се в летните диригентски курсове и организирането на квалификационни обучения за учители.
Музикално творчество: >>>
- Солови и хорови песни: „Що ме мъчиш, душо Яно”, „Що ми не дохождаш” (текст Ц. Церковски), „Ден денувам” (текст на Яворов), „Змейова сватба” (текст на П. Ю. Тодоров), „Остави таз песен любовна” (текст на Хр. Ботев), „Раковата”, „Микината”, „Луд гидия” (текст П. Славейков), „Бонка се в гора изгуби”, „Гусларска песен” (Елин Пелин), китки от народни песни и др.
- „О, Добруджански край”, написан през 1914 г., по текст на Любомир Бобевски, става един от най-разпространените маршове у нас – в началото е преписван на ръка от капелмайстори и диригенти, а по-късно е издаден в различни обработки. В годините на румънската окупация с химна “Добруджански край” се открива всеки ден програмата на Радио Варна, за да дава кураж на добруджанци. За това си произведение Ал. Кръстев получава орден "За гражданска заслуга" - III степен.
- Детски и училищни песни, публикувани в сборника ”Маргаритки” (1924), „30 песни. На 2 и 3 гласа. За основни училища” (1903).
- Инструментални творби: Автор е на първото Концертино за цигулка и оркестър (в ре мажор); няколко солови инструментални пиеси, "На седянка: Китка от народни мотиви за духов оркестър".
- Пише статии в „Музикален вестник”, „Кавал”, „Музикален преглед” на различни теми, които обхващат обучението по пеене: „Пението в програмата на мъжките гимназии”, „Причини за неуспеха на пението в нашите училища”, „Исторически развой на обучението по пение” и др., рецензии за музикални събития: „Музикалните тържества във Варна” (1929), музикално-теоретични: „Принос към музикалното дело в България”, „Развой на българската музика от Освобождението до днес”. Музикален редактор е на списание „Играй и пей”.
