КОМПОЗИТОРИ

27 юли 1878 г.
Дългоочакваното Освобождение на Варна, съпроводено от въодушевление и екстаз, поставя пред ентусиазираното население трудни и сурови стопански, политически, образователни и културни изпитания и препятствия. Годините след него, както и първите десетилетия на новия ХХ век, изискват професионално подготвени кадри във всички сфери на раждащото се варненско общество. Формирането на икономическите основи на това ново общество е все още трудно постижимо. Ето как тези предпоставки са много точно определени от прохождащата във Варна интелигенция през 1896 г.:  
„...Да, катастрофа! Защото пиршествата и други вакханалски похождения на които се отдава распасаната от въсхищение за въображаеми победи правителствена тайфа, силно истощават оскъдните държавни средства и произвеждат убийствен економически кризис, когото самата тая тайфа не може да скрива веч.” (запазен правопис, Един апел към Българския интелигентен свят от няколко съмишленици. Варна, 1896 г., стр. 5).

След Освобождението Варна търси пътищата за приобщаване към националните, политическите, социалните, и най-вече, културните парадигми на епохата, в която все още твори патриархът на българското слово - Иван Вазов, а през 90-те години на ХIХ в. своя път завоюват представителите на критическия реализъм – Константин Величков, Алеко Константинов, Петко Тодоров, Михалаки Георгиев, Захари Стоянов, Елин Пелин... Това е и времето на зараждащата се поетична вълна, която достига своите върхове в първите десетилетия на ХХ в. в творчеството на автори като Христо Смирненски, Георги Караславов, Людмил Стоянов, Христо Ясенов, Никола Вапцаров, чието личностно формиране протича между 1926-1932 г. в Морското училище на Варна.

Модернизмът, завладяващ по това време Европа, тласка и българската интелигенция към нови и непознати, интригуващи и силно абстрактни светове: на поетичния хоризонт изгрява талантът на Гео Милев с неговия немско-експресионистичен поглед към действителността; появяват се и българските акмеисти – Елисавета Багряна, Атанас Далчев; френският символизъм покорява поетичната мисъл на Димчо Дебелянов... Творчеството на родения във Варна - Антон Страшимиров, на Йордан Йовков и много други, бележи развитието на българската белетристика.

В съперничество между импресионизма и абстракционизма, в борбата срещу академизма, срещу консерватизма на отделни творци, изобразителното изкуство в лицето на Антон Митов, Иван Мърквичка, Ярослав Вешин, Ивайло Петров, Владимир Димитров-Майстора загатва състоянието и търсените пътища от българската живопис. Към тези висини поемат и варненските художници Георги Велчев, Христо Каварналиев, а Борис Георгиев записва името на родна Варна в световната култура. Неизбежна е връзката между името на Борис Георгиев с имена на личности, като поетесата Елена Рьорих и нейния съпруг – художникът Николай Рьорих, на пацифиста-философ Махатма Ганди, политика Джавахарлал Неру, поета-композитор Рабиндранат Тагор, както и с това на богослова Петър Дънов (Беинса Дуно – син на варненския свещеник Константин Дъновски) – име, което тръгвайки от Варна открива пътя на една нова философия, намерила своето формиране и развитие в Школата на Всемирното Бяло Братство…
Европейският модернизъм от първите десетилетия на ХХ в. се открива и в скулптурното наследство на Кирил Шиваров, в защитените и реализираните архитектурни проекти на Дабко Дабков и Никола Лазаров, които допълват картината на културната ни еволюция и са илюстрация на стремежа за приобщаване и признаване на Варна в национален мащаб.
Благодарение на кмета Иван Церов, още през 1912 г. е направена първата копка на театралната сграда, а през 1921 г. Стоян Бъчваров събира трупа от свои съмишленици, за да проправят творческия път на варненския театър на сцената на зала „Съединение”. Сред имената на актьорите срещаме Идеал Петров, Надя Станиславска, Аспарух Темелков, Вела Ушева, Владимир Трендафилов…

Това са десетилетията, през които на основата на специфичния в метро-ритмично и мелодико-интонационно отношение селски музикален фолклор се ражда българската професионална музикална школа. Тук между имената на първите наши композитори, като Панайот Пипков, Емануил Манолов, Маестро Георги Атанасов, Ангел Букорещлиев, Никола Атанасов, Димитър Хаджигеоргиев, Александър Морфов, задължително трябва да впишем и имената на няколко варненски представители - Александър Кръстев, Добри Христов и Милан Митов.

За тях