Добри Иванов Христов

роден 14.12.1875, Варна
поч. 23.01.1941, София

Композитор, диригент, изследовател и теоретик на българската народна музика, учител. Талант, закърмен от богатата етнико-интонационна варненска почва.
В своите автобиографични бележки, Добри Христов заявява:
„Баща ми беше корав българин, който като дете избягал от родния си град Казанлък, от турските там золуми и се настанил във Варна като кожухарски чирак. ...Майка ми говореше и турски и обичаше да пее тъжни турски песни, но пред тати турска дума не се изговаряше... ...И достигнах до там, че като третокласник можех вече и да нотирам и то не само прости песнички, а даже и твърде сложни, изпълнени с ориенталски мелодични и ритмични особености и капризи турски шаркии, които ми пееха мои съученици арменчета!” (Христов, Д. Музикално - теоретично и публицистично наследство. Т. ІІ. С., 1970, с. 361.)

Първи опити за композиране Д. Христов прави през 1891 г. По това време той създава „Хор на разбойниците” към  драмата на Фр. Шилер „Разбойници” за нуждите на ученическа театрална трупа. През 1894 г., още като ученик, сформира първия във Варна български ученически оркестър към Мъжката гимназия „Фердинанд I”. В него участват Никола Мустаков, Йордан Тодоров, Коста Тодоров, Димитър Карамфилов и др. След завършване на гимназията, Добри Христов е назначен за начален учител в училище „Свети Ангеларий“. Едновременно с учителстването, той ръководи Учителския хор (1896), свири в оркестъра на Гръцкото филхармонично общество. През 1899 г. участва в основаването на музикално дружество „Гусла“ и поема ръководството на хора към него, за който пише хоровите китки „Лиляна мома хубава“ и „Пусти моми жеравненки“. През 1900 г. Добри Христов издава първия си сборник „Детски песни” (1900, 1904) - „За всеки клас, за всяка възраст са неговите детски сборници – от малката варненска песнопойка  до обемистия том на „Изворчето пее” с неговите 375 методично и умно подредени  детски песни с различна трудност. За своето време  детските песни на Д. Христов са най-богатият репертоарен източник.” (В. Кръстев. Профили. Кн. 1, 1976).
От 1900 до 1903 г. Д. Христов е в Пражката консерватория, където учи при майсторите на чешката музика – Антонин Дворжак, Витезслав Новак, Йозеф Сук.
След завръщането си от Чехия, застава отново начело на ръководството на дружество "Гусла". Дирижира смесения хор към него, както и хора към варненската катедрала "Свето Успение Богородично". Назначен е за преподавател по пеене във Варненската девическа гимназия „Мария-Луиза”. През 1904 г. отпечатва своя „Учебник по нотно пение за I клас на мъжките гимназии и народните класни училища” в скоропечатница „Зора” (Варна). Развива богата композиторска дейност. Създава "Студентски марш" (1904) за смесен хор и оркестър, по текст на Стоян Чилингиров;  специално за катедралния хор, композира няколко ектении и два църковни концерта. През 1905 г. се появява "Тържествен марш" – за струнен оркестър, изпълнен за първи път при откриване на Великото народно събрание (1907).
В неговото инструментално и вокално творчество силно се долавят мотиви от българския народнопесенен фолклор: „…Тази музика, която със своя божествен, но разбираем от всички език ни говори за красоти, ненадминати по простотата, наивитета, безизкуствеността на своите форми, чрез която са излени чувства на радост, скръб, чисти възторзи и копнежи. Чрез тях като в откровения и иносказания се носи от векове целокупната народна душа. Ненапразно се казва, че народната песен в своята цялост е огледало на духовния мир и бит на целокупния народ.” (Христов,  Добри. Музикално-теоретично и публицистично наследство. Т. 1, 1967).
Добри Христов е музикантът, който превръща черковния хор в смесен, взимайки разрешение от Варненско-преславския митрополит Симеон и директора на Девическата гимназия във Варна момичета и близки на певците да участват като сопрани и алти в хоровото богослужение.
Той е авторът и на музикалното „лого” на българското хорово изкуство „Родна песен нас навек ни свързва!”.
Неговите две Балкански сюити и увертюрата „Ивайло” (с която печели обявения от Министерството на народното просвещение конкурс за написване на произведение по случай откриването на Народния театър) поставят началото на симфоничния жанр в българската музикална култура.
Музикално-теоретичната му мисъл, отразена в „Ритмични основи на народната ни музика” (1913) и „Технически строеж на българската народна музика” (1928), и до днес лежи в основата на съвременната музикална фолклористика.
На 19.02.1907 г. се провежда концерт на дружество „Гусла”, като програмата му включва увертюрата „Ивайло”, дирижирана от автора. Признателността на варненското гражданско общество към композитора се изразява чрез връчената от кмета на града специално изработена палка със сребърни и позлатени краища. През същата година Добри Христов напуска Варна, за да се установи в София.

Творби, за които се предполага, че са писани от Добри Христов във Варна:  „Варненски юнак” – по текст на Илия Венов, „Марш на Варненското юнашко дружество”, „Тържествен студентски марш за хор и оркестър” (1905), „Тържествен марш” – партитура за духов оркестър, „Китка от български народни песни”, „Мазурка за чело и пиано”, „Народни игри за оркестър. Предназначени за балове и вечеринки”, „Святий Боже. Църковна композиция” и „Тебе поем” – песнопение, което по-късно е включено в „Литургия на Св. Иван Златоуст”.