Стоян Анастасов Бешков

роден 13.11.1862, Свищов
поч. 26.09.1930, Варна

Стоян Бешков: „Аз пиша 6 на Господа, 5 на мен, а ти, ако знаеш много - 4”!

В родния си град учи при Емануил Васкидович и музика при Янко Мустаков. През 1878 г. Стоян Бешков заминава за Русия и постъпва в Николаевския (Южнославянски) пансион на Тодор Минков, където получава средното си образование. Тук среща Алеко Константинов. Приятелските им отношения продължават и в Одеса, където Бешков учи в Музикалната школа при Обществото на изящните изкуства в Одеса. След завършване на образованието си, той е назначен за учител в Пловдив, Кюстендил и Казанлък. Във Варненската мъжка гимназия „Фердинанд I” преподава в продължение на 30 години. В нея Бешков създава първия Варненски певчески ученически хор (учебната 1889-1890 г.). В този хор през годините като хористи участват много младежи, възпитаници на Стоян Бешков, които получават своето образование извън пределите на България и се връщат след време на родна земя:

• Асен Найденов, Найден Найденов – Виена, Лайпциг;
• д-р Коста Тодоров – Вюрцбург/Германия;
• Върбан Върбанов – Мюнхенска музикална академия;
• Петър Райчев – Московска консерватория;
• Александър Краев – Музикално училище към Московското филхармонично дружество;
• Йордан Каранов – Одеса, Виена;
• Златан Станчев – Одеса;
• Добри Христов – Пражка консерватория;
• Йордан Тодоров, Иван Камбуров, братята Кирил и Методи Попови, Христо Кабакчиев, Васил Коларов.

Стоян Бешков ръководи и Катедралния хор. Освен като диригент, той се изявява и като вокален изпълнител. През 1906 г. немската фирма „Одеон Рекърдс” изпраща свои представители да направят записи на български народни песни, които да бъдат издадени на грамофонни плочи. За реализирането на тази идея е избран Бешков и през 1907 г. плочите са доставени в България.

Стоян Бешков е автор на хорови песни и китки. Написва няколко учебника за нотно пеене. Издадени са от Коста Евстатиев и отпечатани в печатница на Луи Нитче.

Бешков, Стоян Анастасов. 24 песни на 1 и 2 гласа [нотирана музика] : За 1-й и 2-й кл. на мъжските и девич. училища и Ръководство на учителя от Основ. училища
„Пейте, пейте, о дечица
Пейте с ваший сладък глас!
Че песните са за вази 
Не за стари като нас.
Че песните усладяват 
И докарват полза вам:
Те в сърдца ви млади всяват 
Кротост, милост и любов”
(Наместо предговор)
Екземплярът е с дарствен надпис:„На Негово Високопреосвещенство г-ну Симеону. Отъ автора”

В посочения сборник е поместена песента „При люлката”, която в музикалната литература се определя като първата приспивна песен, написана от български композитор след Освобождението.

От фонда на библиотеката: