ПЕЧАТНИЦИ и ИЗДАТЕЛСТВА
След Освобождението на България през 1878 г. възникват предпоставки за развитие на книгоиздаването, нотопечатането и книгоразпространението във Варна. Често срещано явление е авторите или съставителите сами да издават и разпространяват произведенията си – книги и периодика. Местните печатари и книжари са хора, които идват от различни краища на страната, дори и чужденци, които решават да се установят във Варна и да се занимават с тази дейност. Това са високообразовани личности с изявени интереси в областта на четенето и изкуството на създаване на книгата. За оформянето на Варна като книжовен център допринасят Рашко Блъсков, Хр. Н. Войников, Георги Бакалов, Кръстьо и Никола Мирски, Кънчо Николов, Никола Петров, Коста Евстатиев, Луи Нитче и Ярмолински, Димитър Костакиев, Илия и Владимир Блъскови и много други.
През 1879 г. се открива първата българска печатница в града, собственост на Рашко Блъсков („Наставник”), и се появява първата книгопродавница на Кръстьо и Никола Мирски. През същата година се издава първата варненска книга - „Пиян баща, убиец на децата си” от Илия Рашков Блъсков. На 3 юли 1880 г. излиза първият брой на „Варненски вестник”. „Наставник за учители и родители” е първото списание в града, което излиза също през 1880 г.
В периода след Освобождението до Балканската война във Варна, според Цветелина Войчева „Издателска, печатарска и книжарска дейност във Варна след Освобождението до Балканската война (1878-1912)”, 2019) с издаване на книги и периодика се занимават 122 фирми, дружества и частни лица. За посочения период се печатат и разпространяват 126 периодични издания и 1097 книги. Варна става предпочитано печатарско средище за страната дори и за чужбина.
Необходимостта от музикално-издателска дейност е продиктувана от протичащите процеси на нотно ограмотяване, развитието на българското училище и музикалното образование. Съставят се учебници по музика и сборници с училищни песни, формират се и професионални музикални кадри, които създават свои композиции. Още преди Освобождението се печатат нотни текстове в периодични издания и в печатници извън страната. Първата нотопечатница - „Ксилолитография Дробняк” в България се открива в Русе през 1882 г. Съществуват различни техники за нотопечат. Нотният текст се набира с обикновени словослагателни знаци (Роглев в Русе и Нитче във Варна) или предварително се гравира върху специален камък („Дробняк” и „Меркурий” в Русе и „Ярмолински и Томбаров” във Варна).
Печатници с принос към развитието на музикалната култура във Варна >>>- 1879 – Печатница “Наставник” на Р. И. Блъсков, която през 1883 г. става собственост на Харикия х. Ралева, а от 1884 е с името на Христо Н. Войников;
- 1884 – Литография на Яков Ярмолински;
- 1884 – Арменска печатница „Huis” (Надежда) – орган на арменската емиграция в Европа;
- 1885 – Нотопечатница „Литография на Ярмолински и Томбаров”
- 1888 – „Одиссос” – собственост на А. Х. Ламбридис;
- 1892 – Печатница на Пантелей Зенгинов, Димитър Табаков, Стефан Манолов, Ставри Александров, Димитър Давидов, Христо Казанджиев, а собственик е А. Х. Ламбридис;
- 1896 под името „Взаимност” става собственост на Димитър Табаков–Петър Глушков, дошъл от Одеса, през 1903 е вече печатница-издателство на „Табаков & Пройков” (съществува до 1910 г.);
- 1898 – Печатница-издателство на Кънчо Николов ;
- 1900-1902: „Труд” – печатница-издателство на Владимир Рашков Блъсков;
- 1906 – Печатница на П. Глушков основана във Варна 1902, пренесена в София;
- 1907 – Печатница-издателство „Ориентал” на Онник Парсехиян;
- 1907 – „Иравунк” („Iravounk” - Право) – печатница-издателство на Мардирос Торосян; печат на арменски и български език;
- 1907 – Печатница „Просвета” – с подпис „Зенгинов – Дончев Сие”, регистрирана от Панайот Д. Зенгинов, Димитър Дончев, Слави Христов и Еленка С. Жекова. От 1908 е с ново име - „Зенгинов & Христов”.
