Освободеният народ бързо чертае планове за своето икономическо и културно развитие по европейски образец. Тогава се поставя и началото на Мъжката гимназия като двукласно реално училище, което с княжески указ от 3 септември 1879 г. е признато за държавно.

В спомените на възпитаници на гимназията тя е огнище на просвета и култура, спомогнало особено много за утвърждаването на българското съзнание и език. В нея са преподавали видни учители и учени като братята Карел и Херман Шкорпил, проф. А. Иширков, В. П. Гочев, проф. П. Ников, проф. Добри Христов и много други.

За строителството на сградата летописецът не отбелязва почти нищо, освен датата на освещаването: 18 септември 1885 г. Построена е от уста Генчо Кънчев от Трявна, който през 1884 – 1886 г. строи и катедралния храм "Свето Успение Богородично". Проектът е правен вероятно от чешкия архитект Кубка, който по това време е работил във Варна.

Сградата е разположена сред обширен двор в източния край на града. По своята архитектурна композиция тя носи белезите на типичната за своето време планова схема на училищата в Европа. Постройката е двуетажна, с едностранно застрояване на класните стаи, централно стълбище в оста на главния вход и оскъдно оразмерени коридори и вестибюли. Не са проектирани достатъчно кабинети и спомагателни помещения. Обемно-пространствената композиция е решена симетрично, с предимство на централния корпус и силно подчертани резалити на страничните крила. Архитектурата носи всички белези на неоготическия стил, който по това време е един от модните в Европа.

Така изграденият архитектурен образ е съвсем чужд на нашите строителни традиции. Той е донесен от проектантите-чужденци, които след Освобождението намират у нас широко поле за творческа изява. Въпреки това, ръката на талантливия майстор Генчо личи при оформлението на интериора, при извайването на широките елиптични арки, при оформлението на главния вход.

Зидарията над ниския каменен цокъл е от вносни червени тухли, които приятно контрастират на камъка със своя колорит, и сградата добива монументален и внушителен вид. Богатото пластично и колоритно решение на фасадата й придава романтичен елемент, характерен за архитектурния й стил.

От 1989 г., след направен основен ремонт, сградата на Мъжката гимназия е пригодена за художествена галерия.*

*Из "Фар на народното пробуждане" – арх. Камен Горанов, в. Народно дело от 17 януари 1971 г.