 Тръгнах в понеделник, както знаете, с французский параход с намерение и надежда да стигна във вторник във Варна, но времето, което ся види, че твърде малко го било грижа за моите намерения и надежди, направи ме да остана два дни на Въспорското устие между Белий Цариград и Черното море, без да ми даде поне разтухата да мога и там, дето стоя, да ся наслаждавам на красивите брегове на Европа и Азия, сближени природно преди години тъй, както днес нравствено искат да ги сближат..... ............ Намусеното небе ся поразведри, дъждът посякна, вятърът потихна, намръщеното чело на своенравната черноморска пъчина ся позаравни, зашаваха кораберите, задими ся параходното димлище, затътнаха котлите, зацапаха перките на колелетата и параходът привечер ни понесе към Варна, дето ся извезохме в четвъртък сутринта. Варна е, както знаете, първото и главно пристанище Черноморско и един от немаловажните градове на Дунавский вилает, дето преобразованията в османската държава обикновено ся земат за най-напреднали. Две години и половина аз не съм бил в тези страни, а много бях слушал и чел за улучшенията в това вилаятско правление и любопитен бях да видя следствията на тези улучшения, затуй и с напрегнато внимание сматрях на всичко, що виждах, че ставаше. Но за пръв път, да ви кажа, не съгледвах нищо таквоз, по което да бяха заличали колко-годе прословутите улучшения. Същата карантинска и митарствена нереда, както и преди три години, де хлабава и немърлива, доколкото не трябва, де пък произволна, призирна и строго взискателна повече, отколкото трябва. Същата грубост и жестокост в обходата на простите чиновници към по-простите пътници, защото те са горките, които са най-вече изложени на каприциозният произвол на местната правителствена власт. Имаше с нас таквиз, които по високите и разлатите им гугли ги земат за европейци, те, щом излязоха от парахода, отправиха ся свободно на железницата, а ний, след показванието на гюмрюкчките ни тескерета и сандъците ни ся държаха отворени, и работите ни ся подробно разгледваха и тъй забавно, щото даваха твърде добре да ся разбере целта на тази взискателност. Запознат от време с този обичай, за да избавя нещата си от изквасвание, аз направих да блесне в ръката ми половин бяло меджидие, сандъкът ми ся завчас като по чудо затвори, но и половината меджидие чудесно отлетя от мене за всегда. Не ся чудете обаче на това, то е една от редовните работи, и варненските митарствени прислужници, ако и по-малко груби от цариградските, в обходата си не са никак по-долни във вещинството на службата си, знаят си работата и не я държат на ихмал. Доказателство на това е, че в Цариград, като платох 60 пари за гюмрюк (примерно казувам), дадох дванайсет гроша и половина бакшиш, а тука, като не платих гюмрюк ни една пара, дадох единадесет гр[оша] бакшиш.... Славейков, Петко Р. Варна, 21 и 24 март 1868 : [Пътеписи]. // Славейков, Петко Р. Пътища и пътешественици . - София, 1982, с. 196-197. |