МОЕТО СТРАДАНИЕ Е ЛОДКА

Извадки от голям пътепис на Пенчо Славейков, озаглавен "На път из България – Варна". Намира се в тетрадка с линирани широки редове, писана с черно мастило с характерния дребен, малко разкрачен почерк на поета. Съхранява се в музея "Петко и Пенчо Славейкови" под № 8/852.
До постъпването си в музея е бил притежание на покойната сестреница на поета Светослава Славейкова. Писан е в младежките години на Пенчо Славейков през 1888/1889 г.

***

1888 година, Варна, юли 1
Сяка дума тук написана е добре обмислена – дали може се каза това и за сяка мисъл?!...

***

... Животът на варненските чиновници (българските градове имат само чист въздух, студена вода и чиновници) е едно мудно прозебание. Привечер техните мързеливи фигури пъплят навън из града и се трупат преимуществено в малката сенчеста градина при морский бряг; морето омайно шуми отдолу на стотина метра; прохладний морски вятър полъхва като милувка на уморените лица; бели чайки шумно прехвръкват и се къпят в бризите на весело шумолящий фонтан, над него мълчаливо са се надвесили в истома от дневний пек ветките на широколистний орех, който радостно крие под своята благоуханна сянка посетителите на малката градинка, кацнала подобно лястовиче гнездо на високия ронлив бряг, който струва ми се не може се разби даже с картеч; почва се веяне с пошчета; духане и пухтене, коментиране с провинциални остроти, в които намира изразяване специфическата енергия на тия филистерски фигури... След минута се почва игра на табла и пиене на мастика, което трае до късна вечер – и се почва от ранна утрин.

Това е неофициалний отдих на провинциалния чиновник. Следний действителен случай с Варненското окръжно управление през 1882 година обрисува неговата официална деятелност.
Пакостний секретар на Варненский окръжен управител, подучен от другий шегубий, един хубав ден поднася на своя началник между другите книжа за подпис и такава една: "До господина Министъра на вътрешните дела. Господине Министре, като се чувствам неспособен за поверената ми работа, то моля да бъда освободен..." Той я подписал...
Ето ме от един месец тук.

***

Аз седя по цели дни на морский бряг и се взирам в безкрайното море, по което тук-там като чайки се мяркат рибарски лодки.
... Но нощем, когато месецът посребри с кроткия си смях немирните вълни, аз трептя омаян от величествения му изглед, унасям се и чувствувам смътно в тоя нощен час моята душа, като да се слива с неговата тайнствена вълшебност. Морска тайнственост, на мнозина ли е знайна тя! Моето страдание е лодка, на която аз плавам по тази тайнственост, без весла – тях забравих на брега; без компас – него неволя открадна. Шумът на вълните прониква в сърцето и го пълни ужасът на незивестното бъдеще... Ще проумеете ли вий това? Вашето бедствие надарило ли ви е с мъдрост?...

---

Пенчо Славейков. На път из България – Варна. Пътепис