Първото споменаване на името Варна е в хрониката на летописеца Теофан за императора Константин Погонат и Аспарух и хората му"... дошли при т.нар. Варна, близо до Одесос..." – разказ за заселването на българите по тези места. Много стъпки са преминали през земите ни и разказите свидетелстват за различни хора, времена и събития . Изграждат образи на града с видяно, чуто, записано за поколенията, като разказ за пътя... Феликс Каниц, наред с пътеписа, оставя в книгата си „Дунавска България и Балканът“ и красива гравюра на Каменния мост /Таш кюпрю/ пред крепостта Варна. Кореспонденция от Варна публикува и Дикенс в издаваният от него вестник „Домашни четива”. Поглед към някогашната крепост отправят и художници и гравьори, пресъздали динамиката на руско-турските войни от 1928, кримската война 1854 г., заливът с корабите, къщите на стария град 1878 г. И към хората – варненците - с техния бит, разказан и нарисуван от французи, немци, англичани, американци, румънци ... Пристанището и древната история на града е основата на разказа на Йон Йонеску де ла Брад, преминал през Добруджа в ХІХ столетие. Особено място заемат „Писма из Болгарии” на Тепляков, „После войны” на В. И. Немирович-Данченко.
С много родолюбиви чувства и искреност са писани българските пътеписи.

През 1865 - 1867 г. в. "Турция", в няколко поредни броя, публикува първия български пътепис на Иван Богоров, а през следващата 1868 г. е отпечатан в Букурещ като отделна книга със заглавие "Няколко дена разходка по българските места". Иван Богоров, първият български журналист, през 1865 - 1866 г. пътува из България, за да проучи възможностите за стопанското възмогване на българските градове. Плод на това пътуване е и пътеписът, в който е включен и град Варна. С няколко щриха, но много колоритно и точно, е обрисувано незавидното положение на българите тук. ... Петко Р. Славейков е оставил един от най-интересните пътеписи за Варна - всъщност това са две писма, доста обстоятелствени, писани във Варна, публикувани във в. "Македония" (март - април 1868 г.). С възрожденско родолюбие и като добър разказвач дядо Славейков описва бюрокрацията и мудността на турската администрация във Варна. Прави и подробна характеристика на етническите групи, населяващи Варна по това време. След Освобождението, през 1890 г., във Варна идва патриархът на българската литература - народният поет Иван Вазов. Възторженият патриот и оптимист вижда града вече в друга светлина. Очарован от прелестите му, той пише най-яркия пътепис за Варна - "Един Черноморски бисер", отпечатан първоначално с подзаглавие "Посещение във Варна" в книгата му "Пъстър свят", издадена през 1902 година. Гениалната прозорливост на народния поет чертае прогнозите за развитие на Варна като курорт със световна известност и за реализирания днес плавателен канал Варна - Девня: "Представям си бъдещето, когато Девненското езеро, съединено с пристанището, ще бъде браздено от параходи и виждам пущинака на тия брегове, залесени от засмени вили, от градини и зелени алеи, когато културата, разцъфтяла чрез търговията, ще направи чудеса край тия светли води." И още: „Варна не е била честита с някой Байрон, който да прослави морската й красота...”

Градът оживява пред нас в картините на художниците и фотографиите на светлописците, част от които като пощенски картички пътуват до непознати градове и представят „някогашна Варна” - сгради, улици, площади, личности, които вече отдавна не съществуват или времето е променило до неузнаваемост. Разказват за градината с редки растения, топлите морски бани, ансамбли от старата част на града. Не липсва и истинската морска тематика – залези, изгреви край морето, лодки, вълнолома, фара, плажа с централния мост, прохладата на Морската градина.