 „Сега той стоеше на моста и както винаги, наблюдаваше с острите си моряшки очи гъмжилото от мургави тела между шамандурите и линията на моста. В това пространство се движеха обикновено неопитните, но самоуверени плувци, които забъркваха дишането си при първата по-силна вълна. Същевременно той хвърляше бързи погледи и към входа на баните, откъдето трябваше да дойде Мария. Та идваше всеки ден към единадесет часа, за да му донесе сандвич и стъкло с цитронада, която го разхлаждаше приятно. Докато погледът му се рееше из мравуняка, той ставаше неволен свидетел на дребни семейни драми, на флиртове, успехи и безплодни ухажвания. Наблюдателното му око запомваше, без да иска, отделни лица и събития. Тъй например един недодялан инженер правеше отчаяни опити да влезе в хайлайфна среда, но все не успяваше. Две красиви блондинки изневеряваха виртуозно под носа на мъжете си. Един стар рентиер най-после си намери метреса. Общо взето, на плажа не ставаха големи безобразия. Процентът на уличните жени бе малък, което се дължеше на конкуренцията на порядъчните. Тълпата се интересуваше главно от предстоящите конкурси за красота и елегантност. Няколко интелектуалци и мъже на изкуството станаха обект на не особено внимание, като възможни жури в конкурса. Те даваха вид, особено пред жените си, че не искат да приемат тази чест или ако я приемат, това ще бъде ей тъй, поради настояване и куртоазия. Бъдещите конкурентки ги разучаваха внимателно и се стараеха да ги спечелят било чрез пленителни усмивки, било чрез ходатайствата на други. Богатата румънка Цецилия Попеску, която бе дошла тук, затъмнена в Мамая от дъщерята на един еврейски банкер, се показваше всеки ден с нов костюм. Една сръбкиня, студентка по философия, идваше на плажа винаги с книга в ръка. Тя възлагаше големи надежди върху интелектуалния оттенък на своето лице. Едно бедничко момиче от периферията на града се снабди тайно от брат си с някакво американско списание, което даваше нормите на красотата в сантиметри, и след продължителни измервания също реши да участвува в конкурса. Една седмица преди конкурса публиката и вестникарите също бяха определили своето мнение. Шансовете се разделяха между Цецилия Попеску, сръбкинята и бедното момиче от периферията. Това се отнасяше до състезанието за красота, а след него следваха други – за пижами и бански костюми, - от които можеха да очакват радост и по-грозни жени." Димов, Димитър. Роман без заглавие. // Димов, Димитър. Съчинения. Т. 5. Незавършени произведения. Статии. Писма. - София, 1975, с. 83-215. |