Варна и Варненци > Варна през погледа на писателите > Богоров, Иван

- Доброутро ви, господине!

- Холан, булгар борда йок, калимера десена.

Тъй ся здрависаха двама души търговци в едно кахвене, дето обикновено ходят българите, при скеля капасъ в град Варна или Врана.

Той е разположен на една стръвна плоскост край Черно море, при едноименний залив, и в къта до вливането там на река Девня, чтото все неговий изглед ся види само откъм морето, нежели от сухо. Той е обграден с прехубава и здрава каменна твърдина. Скелята му се състои от каменни маази, добре направени, и ред дюкяни, повечето бакалски...

В тоя град жители има от всяка народност, всичко около 20 хиляди. В махалите человек гледа само няколко къщя добре направени, другото все е дървено, с криви и тесни улици, със слепи каменни зидове. Навсъде, в цял град, жена ся не вижда, та кога излезе някоя случайно от някой вапор, мъжете гледат на нея както на някое извънредно нечто. Накъсо да речем, варненци са лишени от инструмента за цивилизацията. Тъй чловек гледа по скелята и в чаршията, че ся мърдат нагоре-надолу само мъже от различни народности. Изобщо тия хорица нямат никаква индустрия, всичко чтото е за облекло, от риза до обуща, все ся купува отвън. Гъркът във Варна е кахведжия, локантаджия, винар и хлебар, бакалин и голям търговец житар. Българинът е ботушар, кожухар и абаджия, че на последний не било подадено да търгува с потребни нечта за ядение и пиение. Неколцина българи, които са ся заселили от петнадесет години насам, въртят комисионна. От тях някои търгуват с биволски сурови кожи и малко манифактура, на които в канторите чловек слуша да ся разговарят повишето за черковни работи, нежели за търговия; често вижда там и да прочитат в требника и правилата за поповете вместо историята на търговията. Малцина от по-ветхите българи, жители на Варна, говорят в къщята си турски, наречени "гагаузи", което ще рече чловеци, които не познават бащиний си язик.

Варна е самото и най-главното място, дето дохождат назад в брой парите, които от цяло Румели изпраща търговията за манифактура в Европа, ал по злополучие влазят пак в гръцки ръце, които са повише житари. Види ся, ингилизите са направили иглата залъгалце за българина, който вес ден я избада на дюкяна си, без да ся грижи что става по скелята. Там печелят или губят людето, нему е все едно, дето, ако беше бил прост хамалин, можеше да ся ползува повише.

Българите имат тук една черкова и народно училище, в което ся учат децата да прочитат, пишат и смятат, както обикновено по всичките български училища. Тие добре струвуваха да основат едно съдружество да купува и продава жито само във Варна. Тогаз тие ще имат в ръцете си главний ключ на търговията, инак още много время ще ся поминуват само със сирение и хляб. Варна е за Цариград най-близний пазар, от който ся изпращат всякой ден требни нечта, както жито, брашно, пексимет, масло и сирение, кокошки и яйца. Главното произведение на Варна е риба скумрия...