Варна и Варненци > Варна през погледа на пътешествениците >
Кореспонденция в "Русский Инвалид"

След като получи известие за сключването на примирие, генерал Цимерман веднага изпрати парламентьори в крепостите Варна и Силистра. Във Варна бяха изпратени: изпълняващият длъжността началник щаб на 17-та пехотна дивизия, полковник Повало-Швейковски, аз и ординарецът на корпусния командир - щабс-ротмистърът от елисаветградския хусарски полк Красовски.

Целта на нашето изпращане бе да известим принц Хасан, командващ войските във Варна, за примирието и да се договорим относно прокарването на демаркационна линия между нашия корпус и египетския. През нощта се приготвихме за отпътуване и в пет часа сутринта, на 23- ти, потеглихме, съпровождани от конвой - едно подразделение казаци.

...................

Като ни пуснаха да се приближим на разстояние верста и половина и забелязаха белия ни флаг, арабите изпратиха група разузнавачи, също с бял флаг. Спряхме конвоя и излязохме да посрещнем представителите на противника, които с възторг приеха вестта за примирието. След това към нас се приближиха още няколко араби, в това число и командирът на ескадрона, заемащ предните постове. Възторгът и радушието на египтяните бяха неописуеми. "Баришик олду" /мирът е сключен/ - радостно повтаряха всички. И това беше съвсем разбираемо. Намръзнали жестоко и прекарали всякакви незгоди през последната зима, арабите бяха безкрайно доволни от примирието, което им даваше надежда за скорошно завръщане у дома, в родината, където не вали сняг. ...

Около три версти след село Дербенткьой ние се изкачихме на билото и пред очите ни мигом се разкри дивна картина. Високите хълмове пред нас стръмно се спускаха към широка ниска долина. Пътят се виеше ту надясно, ту наляво и постепенно слизаше надолу по склона, покрит с дребни храсти. Долу се разстилаше равна низина, из която бяха пръснати няколко селца и тук-там самотни дървета. Вляво от нас се откри морето, чезнещо в безкрайната далечина. Безредно пръснати кораби изпъкваха на матово-синия му фон. На брега на морето се виждаше Варна.

Край Варна морето се врязва в континента като дълъг тесен език и образува Девненското езеро, чието светло петно блестеше сега пред нас в дълбочината на картината. Зад езерото се възвишаваше противоположното планинско било, ограждащо варненската долина от юг. То се издига доста над хоризонта и е накъдрено от множество върхове, леко очертани на бледо-синия фон. Няколко неголеми лагери, стада овце, тук-там вяло придвижващи се колесни и товарни обози - всичко това допълваше картината. ...

След като влязохме във Варна, дълго обикаляхме по тесните, с лоша настилка, като във всеки източен град, улици, докато най-сетне не спряхме пред голямата осветена къща, където се помещаваше принц Хасан.

След осем месеца война човек се чувства малко странно, влизайки в такъв разкошно обзаведен дом. Минахме през голямата билярдна зала и бяхме въведени в кабинета на принца.

Полковник Повало-Швейковски доложи на Хасан-паша за целта на нашето пристигане и му предаде писмото от генерал Цимерман.Принцът ни покани да седнем, предложи ни пури и започна да го чете. Принц Хасан е на 24 години.Среден на ръст, с красиво, извънредно приятно лице и умен поглед. Получил образование зад граница, той съвършено свободно и чисто говори френски. Докато се четеше писмото, ни поднесоха кафе. След кратък разговор, от който разбрахме, че във Варна още не е получено официално съобщение от Константинопол за примирието, принц Хасан ни покани да обядваме с него...

В голямата зала ни очакваше прекрасно сервирана маса. По време на обяда от дясната страна на принц Хасан седна полковник Повало- Швейковски , от лявата - аз. Освен нас на масата седяха полковник Мекелн, шестима адютанти на принца и щабс-ротмистър Красовски. Всички адютанти на принц Хасан са европейци; само единият от тях е арабин, но и той е израсъл в Париж и дълго време е бил в чужбина. Всички те, след като се опознахме по-отблизо, се оказаха твърде образовани, весели и любезни хора. Изтънченият френски обяд, разбира се, доста ни допадна. Отдавна не беше ни се случвало подобно пиршество. Само едно блюдо напомняше, че сътрапезниците ни са с червени фесове - пилафът, сервиран между печеното и десерта.

По време на обяда принц Хасан вдигна тостове за здравето на Господаря Император, Августейшия Главнокомандващ, за генерал Цимерман и доблестната руска армия. На свой ред полковник Повало-Швейковски отговори на тостовете. Обядът продължи твърде дълго, след което за втори път отидохме в кабинета, където беше сервирано кафе.

Принц Хасан изобщо ни направи най-приятно впечатление. Той се държеше с голямо достойнство, но в същото време беше любезен,внимателен и учтив. ...

Скоро тръгнахме, съпровождани от двама адютанти и полковник Мекелн, за хотел "Варна", където щяхме да се настаним...

Вечерта си легнахме с истинско удоволствие - искахме да си починем след прекрасните впечатления през този ден, а и отдавна не ни се беше случвало да се изтегнем на мека топла постеля. На другата сутрин при нас дойдоха полковник Мекелн и адютантът на Хасан, които ни завариха да закусваме и седнаха при нас. След закуската, продължила твърде дълго, тръгнахме към банята, загрята за нас по нареждане на принца. За първи път ми се случваше да видя източна баня. Тя се различава от нашата руска баня главно по това, че у нас помещението се изпълва с гореща пара, а тук е сухо. Освен това, става постепенен преход от няколко топли помещения в последното, където температурата е най-висока. Влизайки в банята, попаднахме в голяма и висока кръгла зала. По средата блика фонтан. На галериите има съблекални. Изобщо, много интересно преддверие. В същата тази зала ни посрещна почетен караул. Но това беше нищо - комичното бе да минеш покрай този караул на излизане от банята към съблекалнята в твърде леко облекло, състоящо се от един чаршаф и в този вид да отговориш, когато ти се отдава чест. ...

Напускайки Варна по светло, имах възможност да забележа част от инженерните съоръжения на крепостта.

Градът е заобиколен от стена, изградена от няколко бастионни фронта. Напречният разрез на тази стена не прави особено впечатление.От вътрешната страна на крепостта е издигнат висок банкет, но не е оформен бруствер. Ровът е тесен и плитък, сух, иззидан с камъни. Земният насип пред рова не е приспособен за пушечна отбрана. Пред западния фронт няма крепостни съоръжения. Средната част и фланговете на западния фронт са приспособени само за пушечна отбрана.

Първият бастион е въоръжен с две оръдия, левия бастион виждах откъм полето и можах да забележа на северната му страна четири амбразури. Караулните помещения, казармите и другите вътрешни съоръжения зад западния фронт.

На запад от крепостта са изнесени четири предни укрепления. Три от тях са разположени във варненската долина, а четвъртото - на височините, ограждащи я от север.

Лявото укрепление се намира на брега на Девненското езеро, средното - между него и шосето Варна - Хоземляр и третото - вдясно от упоменатото шосе. То прилича на батарея и е въоръжено с четири медни оръдия голям калибър. Първите две представляват открити откъм тила укрепления, на чиито обърнати към шосето лицеви страни се виждат по две амбразури. Тези три форта са не особено големи временни укрепления. е виждаха, покрай крепостния вал липсват траверси.

Над амбразурите се издигат заграждения от напълнени с пръст кошове. Колкото до укреплението, построено на хълма, не можах да го разгледам поради отдалечеността му. Във всеки случай този форт е недосегаем за крепостните оръдия и подстъпите към него вероятно могат да бъдат обстрелвани само от съседните укрепления, изнесени на север от крепостта.

Превземането на този форт парализира значението на трите укрепления, разположени в долината, тъй като дава възможност те да бъдат поразени с флангови огън от значително по-голяма височина. Укрепленията, разположени пред северния фронт на крепостта, не се виждаха. Изобщо, западният фронт на крепостта Варна не ми направи особено внушително впечатление.