Варна и Варненци > Варна през погледа на пътешествениците >
Теодор Беркеш

Варна е много шумна, в нея кипи живот и, идва ли пътника из силно изнурената от войната и все още заключената в себе си вътрешност на България към морето, то е все едно като че ли хвърля поглед в широкия свят. Кораби на много народи, след своите пътувания из румънските пристанища Кюстенджа, Галац и Браила, хвърлят котва и във Варна, и товарят и разтоварят. Около 900 параходи са дошли миналата година в това българско пристанище. От чуждите големи мореплавателни компании стоят на първо място италианците, англичаните, гарците, германците, французите и холандците. Те поддържат широкото морско сношение на България с външния свят. Погледнато сравнително на статистиката на същото пристанище, германски параходи годишно стоварват най-много вносни стоки, именно 14000 тона; обаче с италиански параходи се изнасят най-големите количества стоки из България. От Германия се стоварват във Варна най-вече кожи, домакински артикули, машини, каменна сол, желязо, текстилни стоки и шапки, а Германия купува шест пъти повече, отколкото всички други страни, в България главно тютюн, само във Варненско около 2000000 кгр. за повече от 53000000 лева. Българските храни, кашкавал, масло, дребен и едър добитък, доколкото те се изнасят по Черното море, главно отиват в Гърция и Турция. Царевица, яйца, фасул и сурови кожи на първо място за Франция. В оживеното движение на кея много пъти през седмицата, всред общия парад на параходите, също се вее и германския морски флаг със своя черно-червен златен цвят. Сега съединените "Леванте Линие", "Дойче Ориентлиние", "Атлас" и "Роланд" (всички крупни германски компании) отново крайно редовно посещават българските пристанища.

Далеч от българския бряг, вътре в Черното море, което се разстила до Босфора и Дарданелите, сега също и много съветски параходи с червени знамена плуват...

Варна със своя умерен морски климат, през лятото привлича, като морски курорт, много дачници из цяла Българияи, по този начин, улиците към баните, които са украсени с високи палми, грамадни кестени и стари дървета, през летните месеци се препълват от гости. Стръмно се спущат скалистите наклони на чудно приятната варненска морска градина към широкия морски бряг. Из павилиона на градината лее се музика над приливите, като че ли самите морски вълни пеят. В мекия бял пясък, здравата отделени по полове, лежат хиляди голи тела. Вътре, към морето, се хлъзгат множество малки лодки за разходка. В далечината този грохот е подковообразно ограничен от разклоненията на два гребена. Нощем из тия гребени блещи вечно спокойната светлина на фаровете.

По-нататък на север, искри на хоризонта леко огнено сияние, там се крият румънските брегове... Излезе ли се вън от града, по гребените, върху високи морави, стърчат вилите на богати българи, които тук са ги изградили за летен покой, и още по-далече, просто цял къпещ се в широкото море, лежи Евксиноград, лятната резиденция на царя на българите. Тук, гдето само преди няколко десетилетия всичко е било пустош и урви, Фердинанд със своята веща ботаническа ръка е създал същинско чудо. През богато поддържан парк посетителят преминава това чудо на природата. Тук огненочервената кадънка сияе, още по-пурпурно пламъците блестят, бели и червени багри се преплитат, по стените се плъзгат виещи се растения и навсякъде гергини и далии тържествуват с буйни краски. О горе там, с поглед към морето, стои замъка, изграден във френски ренесанс. Наоколо му само само лехи с хилядите сини главички на всевъзможни цветя. Лехите приличат на истински грамадни незабравки...

Тук живее, в дни на размирици, младият цар Борис със своята сестра. Той самотно се разхожда по дългите алеи или често се движи, почти неузнаваем, там долу в морската градина всред хилядите бански дачници. Под стръмно спущащата се към морето царска резиденция се намира малко пристанище. От тук, преди известно време, царят на един торпедоразрушител е отишъл навътре в морето, гдето дна английски военни параходи са стационирали. Параходните оръдия са го посрещнали със салюти, от брега публиката е махала с ръце и кърпи. Цар Борис останал няколко часа гост на английските военни параходи и българските вестници писаха по този повод, че за пръв път от войната насам царят е стъпил на чужда територия. Две деца, които идеха с нас, играеха в мекия пясък на парковия път и съветника Драндаров, частния секретар на царя, ги гледаше мило. В парка витаеше световна изолираност, тишината тежко се чувствуваше и Драндаров каза, гледайки децата: "Самотно е тук! Ако и ние да бихме имали такива!" ...