 Изграждането на Морската градина е осъществено основно от Антон Новак – необикновена личност с оригинални идеи, обширни познания в областта на ботаниката и озеленяването и с големи заслуги за изграждането на Варна такава, каквато е сега – град с красиви паркове, градини и алеи. По препоръка на братята Карел и Херман Шкорпил Варненската община предлага на Антон Новак да бъде назначен като управител на общинските градини във Варна, тъй като през второто кметуване на Михаил Колони (1890 – 1893 г.) с решение на общината от 21.06.1891 г. френският инженер Х. Мартинис е натоварен да направи общ план на градината до гробищата (днес Пантеона). Планът е разработен и приложен по-късно с малки корекции от Антон Новак след назначаването му през март 1895 г. за управител на градината. Антон Новак решава, че първо трябва да засади видове, които са типични за Черноморското крайбрежие и представляват ботаническа рядкост. Затова първите дървета в Морската градина са пренесените от Камчийския Лонгоз ясен и бряст. Това са запазените и сега красиви гиганти в Морската градина. От Странджа е пренесен редкият вид джел, от Преславския балкан – конският кестен и дивият рожков. От горите край Аладжа манастир е дървесният вид копривка, който масово е засаден в градината и по улиците на града, а липите са от местността Джанавара. По-късно в плановете за озеленяване Антон Новак използва и дървесни видове от други части на страната – чинар, бор, ела, смърч и др. Той създава и първия разсадник от 2,5 дка за декоративни дръвчета в местността Гюндюз чешма (Боровец), а по-късно в местността Пейнерджик и в Приморската градина. По негово настояване дървесната растителност в парка е обогатена и с чуждоземни екзотични видове, доставени от Цариград заедно с “чимово семе”. С керван от биволски каруци Новак пътува из Средиземноморието, за да донесе оттам редки и красиви дървесни видове и храсти, които успява да приспособи към местния климат. От Холандия са доставяни многократно семена и луковици, от Италия, Франция и Германия е пренесен посадъчен материал от гигантска секвоя, кедър, кипарис, туя, лиственица, пауловния. След разширяването на парка до гробищата през 1899 г. Антон Новак е натоварен да направи ситуационен план за създаване на оранжерии, разсадници и парк в “английски стил”. Заедно със своя помощник Иван Стойчев моделират и терена на проектираната през 1906-1907 г. от инж. Георги Бърнев Централна алея във втората част на Приморската градина, наречена по-късно Алея на Възраждането, и я оформят с два реда копривка и брястове. Тази алея, заедно с крайбрежната алея от м. Шокара до м. Горчивата чешма (известна сега като Станчовата алея), допълват красивата панорама на развиващия се морски курортен град. Филипова, Марияна и др. Растителното богатство на варненската Морска градина/ Марияна Филипова, Даниел Попов. // [Д е с е т] 10 книги за Варна 2005.- Варна, 2006, с.272-273 |