 Паметник на граничаря Паметникът на граничаря се намира във втората част на Морската градина, близо до Природонаучния музей. Нарича се Паметник на падналите за обединението на Отечеството офицери и войници от 15-та погранична дружина и е изграден през 1917 г. в изключително трудни за България и за Варна времена. Посветен е на жертвите от Тутраканската епопея, на падналите бойци в боевете при Добрич, Кюстенджа, Топрак Хисар, Первели, Черна вода, на тези, които в началото на 1917 г. не се завръщат в ротата си, погребани далеч от дом и родина. По инциатива на н. в. Царицата и под председателството на митрополит Симеон на 20 август 1917 г. във Варна е сформиран Благотворителен комитет за граждански грижи. Една от първите задачи, които си поставя Комитетът и за която започва да отделя от набраните средства, е изграждането на Паметник на граничаря. Впечатляващ е ентусиазмът на бедни и богати, които отделят не само пари, но и продукти като сол, сланина, плодове, риба, хляб, туршии, за да ги заменят за строителни материали за паметника. Комитетът възлага проектирането на паметника на арх. Евгений Дякович, син на дългогодишния адвокат и председател на Варненския Окръжен съд Александър Дякович. Архитектът възлага изпълнението на скулптурната част на варненеца Кирил Шиваров. Първоначално паметникът представлява мраморен орел с прибрани криле върху постамент, поради което става известен като Орловия паметник. Изграден е недалеч от сградата на граничния пост (сега Природонаучен музей), което го превръща в част от бита на дежурните от поста. Открит е на 30 януари 1918 г. Още през следващата година Орловият паметник е включен в честванията на всички национални, регионални и военноморски празници. Гостуващите във варна чужди делегации – предимно представителите на страните-съюзнички по време на Първата световна война, не пропускат да положат венци и да склонят глава пред паметта на загиналите граничари. Около 1922 г. поради тематичната специфика на околната среда и очевидната диспропорция на орела спрямо останалата архитектурна част на паметника, арх. Дякович променя изобразителното му решение и орелът е сменен със скулптурната композиция “Граничар с куче”, такава, каквато я познаваме днес. До 1936 г. пространството пред и около паметника на граничаря представлява празна и необработена площ, която през следващите няколко години по проект на инж. Г. Бърнев е оформена с площадка около паметника и алеи, които съществуват и сега. След 1945 г. честванията са прекратени, поддръжката на монумента – също. Чак през 1996 г. Общински съвет – Варна финансира направата на нова скулптура и възлага изпълнението на варненския скулптор Ангел Ангелов. Възстановеният паметник е тържествено открит на 7 ануари 1998 г. и сега отново е познат на всички варненци, както и преди петдесет години. Паметник на Сталин Паметникът на Сталин се издига в центъра на кръгла градинка на 22 м след белокаменните колони на входа на Приморската градина. Неговото изграждане е свързано с бурните години след Втората световна война, когато държавната и политическата уредба на страната са сменени с нов и коренно различен строй. През 1949 г. град Варна е преименуван в гр. Сталин, за слава на Йосиф Висарионович по повод неговата 70-годишнина. Взето е решение за изграждане на паметник на Сталин. Проектът е възложен на скулптора Христо Боев. Близо месец в ателието си на бул.”Червеноармейски” Христо Боев доизпипва 60-сантиметровата глава на Сталин от глина. След одобрението на главата от специално назначена комисия от София, през 1950 г. започва изграждането на целия паметник. По някакви причини, вероятно финансови, Изпълкомът на гр. Сталин нарежда “паметникът да се направи в цял ръст, от гипс, с временен характер”. Откриването става изключително тържествено с военноморската духова музика и с оръдейни залпове, в присъствието на бъдещия министър-председател Вълко Червенков, тогава член на ЦК на БКП, на военни от всички рангове от София и страната, на цялото партийно и административно ръководство на града. Създателите на паметника не са допуснати сред официалните гости. След около 2 години и няколко ремонта на гипсовия паметник се взема решение да бъде изграден съвсем нов паметник, чийто проект отново е възложен на скулптора Христо Боев. Този път постаментът е от бяла чукана мозайка, самият паметник, отново от гипс, има поставена в него метална конструкция с височината на скулптурата. Новият паметник на Сталин е изграден от Христо Боев и Васил Ставрев. Няма съхранена информация за специално откриване на този втори паметник. След многократни ремонти – запушвания и измазвания, през нощта срещу 13 март 1962 г. паметникът на Сталин е демонтиран с голяма бързина и при изключителни мерки за сигурност от страна на милицията. За 20 минути всичко приключва – монументът и другите останки са разрушени, мястото е почистено, разрохкано, посят е райграс и са поставени цветя в саксийки от разсадника. Савов, Николай. Паметниците на Варна/ Николай Савов.-Варна. Барс агенция, 2007.- 82 с. |