В началото на ХХ век двете части на Приморската градина се свързват чрез дървен мост над водата, която идва от Франгенското плато и отива към морето при Северните морски бани. Големият и солиден каменен мост, който съществува и до днес, е построен около 1930 г. на мястото на дървения мост. Освен него има и един малък декоративен дървен мост, наречен “Мостът на въздишките”, под който допреди няколко десетилетия се намира едно малко, но много красиво езерце (на мястото на днешния Алпинеум). В него растат водни лилии и има обичай младите хора да хвърлят върху листата им дребни монети, защото съществува поверие, че така ще се сбъднат желанията им. Тук се разхождат най-вече нещастни влюбени, хвърлят монети в езерото и въздишат по несбъднатите си мечти. Срещу езерцето има голяма стара мраморна чешма. В близост се намират и парниците, където зимуват южните растения. При направата на Алпинеума езерото и чешмата са унищожени.

През 1926 г. са открити Централните морски бани. Изграден е и железобетонен мост навътре в морето с триетажна кула за скокове. Той се явява и като граница между мъжкия и женския плаж. В началото на моста патрулира униформен полицай, който предупреждава движещите се по моста мъже да не гледат към посетителките на женския плаж. Мостът става предпочитано място за разходки, особено вечер с цветните си водни струи и феерично осветление е едно от най-приятните места за посещение от варненци и от летовниците.