 Алея на Възраждането се нарича централната алея в Приморската градина на град Варна, която започва след моста за втората част на градината и завършва на поляната, където сега е Пантеонът. Идеята възниква спонтанно на 24 май 1907 г. сред група бивши съученици от варненската Мъжка гимназия, които учредяват комитет “Българско Възраждане” и си поставят за цел изграждането на алея на Възраждането, която да илюстрира и да моделира за идващите поколения националната памет на България в града ни. В преамбюла на учредителния протокол на комитета се казва: “Тук в тоя омаен кът на нашето отечество, на брега на морската градина, инициаторите намислиха да дадат среща на нашите велики народни дейци, да ги наредят един до друг, примирени от временните си различия, да ги поставят да си шепнат, на вечен покой, всред благоуханието на розите и тихия лъх на морския зефир и всред гръмливия рев на страховитата морска стихия...” В устава на комитета са посочени членовете на настоятелството: председател Харалан Николов, секретар Атанас Несторов, касиер М. Г. Костов, членове д-р Ючормански и инж. Георги Бърнев, на когото по-късно Варненската община възлага проектирането на алеята. Под председателството на митрополит Симеон, настоятелството определя “лицата, на които да се въздигнат паметници”: А) Духовни деятели: Отец Паисий, Софроний Врачански, Неофит Бозвелията, Иларион Макариополски, Неофит Рилски, Антим I. Б) Писатели: Петър Берон, К. Фотинов, В. Априлов, Петко Р. Славейков, братя Миладинови, Г. Кръстевич, Тодор Икономов. В) Политически деятели: Г. С. Раковски, Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев, Ст. Караджа, Георги Бенковски, Панайот Волов. Решено е да се въздигне На 27 юли 1911 г. е открит и осветен първият паметник в Алеята на Възраждането – паметникът на Христо Ботев, изработен от скулптора Жеко Спиридонов. На 27 юли следващата година е открит и осветен паметникът на Васил Левски, изработен отново от Жеко Спиридонов. Същата година започва Балканската война, след нея – Междусъюзническата и след това – Първата световна. Първи след войните, на 24 май 1926 г. е открит и осветен паметникът на Иван Вазов, изработен от Андрей Николов. До прекратяването на дейността на комитет “Българско Възраждане” през 1939 г. са построени паметниците на Паисий Хилендарски (Кирил Шиваров), на митрополит Симеон (проф. Иван Лазаров), на Васил Априлов (Кирил Тодоров) и на Хаджи Димитър ( Васил Вичев). Строежът на паметници в Алеята на Възраждането продължава от 1973 г. до наши дни. Открити са паметниците на Георги Бенковски (Веселин Начев), на Петко Славейков (Иван Ковачев), на Г. С. Раковски (Павел Джеферов), на д-р Петър Берон (Альоша Кафеджийски), на Любен Каравелов (Евгени Баръмов), на Гоце Делчев (Павел Джеферов), на Захари Стоянов (Евгени Баръмов). Паметникът на П. К. Яворов, работа на скулптора Киро Янев, е открит през 2001 г. Савов, Николай. Паметниците на Варна/ Николай Савов.-Варна. Барс агенция, 2007.- 70 с. |