Приморска градина - така назовават варненци "кацналата подобно ластовиче гнездо, високо над стръмния бряг градинка" в годините след Освобождението. Идеята да се създаде градина за обществено ползване възниква още през 1862 г. при кметуването на мюлязим Халил ефенди със заграждането на 10 декара земя с плет от тръни, по-късно каменен зид, между сегашното Морско казино и Планетариума. При кметуването на Кръстьо Мирски 1888 г. са засадени първите 130 дръвчета. От 1862 до 1888 г. е създаден първият кът от днешната красива Морска градина. Построено е и кафене-бюфет от колове, покрито със слама. "В тогавашната морска градина свиреха чешки арфонистки. Тя представляваше малко пространство с трънлив плет. В тая градина се продаваше бира на руските офицери, които бяха постоянни посетители...", пише проф. Цани Календжиев, а Александър Дякович допълва: “Цялата градина беше сбутана в един кът, насадена без план, с малка барака, служеща за бюфет и пред него насаден чемшир, по средата шадраванче, бликащо из купчина сталактити. По пътеката около шадраванчето имаше малки масички и сламени столчета, гдето мъже и жени идваха и дишаха чист морски въздух".

В протокол на Общинския съвет от 11 април 1884 г. срещаме: "И двете градини (Морската и Градската градина, до часовниковата кула) служат лятно време за разходка, но не са еднакви по пространство и местоположение. Понеже Приморската градина се посещава повече от хора първа класа, а Градската от всички граждани, цените на напитките в Приморската градина да бъдат с 25% по-високи от тия в Градската градина". През 1906-1907 г. инж. Георги Бърнев изготвя проект за главната централна алея на втората част на градината, известна като "Алея на Възраждането". Теренът на алеята е моделиран от създателя на Морската градина Антон Новак, а през 1907 г. се заражда идеята на нея да бъдат издигнати паметници на нашите възрожденци и борците за национално освобождение - двадесет и два паметника, от които един посветен на науката и един на свободата.

Най-близка до сегашната ни представа за градината е препоръката на д-р Басанович от 12 март 1902 г. : "Да се разшири Приморската градина до Евксиноградското шосе....(сегашния Детски кът) . Да се увеличат дърветата. Да се построи хубав павильон за музика. Да се определи място за тенис. Да се построи голямо казино с всички удобства. Да се поставят повече пейки." В “Един наш черноморски бисер” Иван Вазов пише: "Приморската градина е наистина едно възхитително място въз високия бряг. Добре утъпкани, чисти, сенчести алеи лъкатушат из зеления шумак на акациите. Морето на изток, широко, равно, светло, се синее с бръчкавата си повърхност и се дели от небето чрез една права сребриста черта в кръгозора. То ми праща своя прохладен лъх, а аз моите възхитени поздрави, на него, българското Черно море, което лиже българския бряг, което пръв път съзирах, пленен, като пред вълшебно видение... Сядам на кьошка, надвиснал на стръмния бряг, и пия с наслада кафето си, донесено от бюфета, като пиех с очи морската картина...Една залутана в синия шир лодка стои неподвижна с бялото си платно, прилична на голяма белоснежна птица... Но морето, морето, колко е то хубаво! Това море е красотата, славата, величието на Варна.”