Рачо Стоянов е роден в Дряново в семейството на занаятчия. Учи в Априловската гимназия в Габрово до 1902 год. Установява се във Варна, където работи като чиновник. Актьор в пътуващ театър, безработен. Коректор във в.“Ден“ (1904-1910), библиотекар в Народното събрание(1910-1914) и в БАН (1914-1926), журналист – работи в редакцията на в.“Мир“, „Македония“ и „Знаме“. Член на СБП. Умира в София.

Литературната дейност на Рачо Стоянов започва с интимна и социална поезия. За пръв път печата през 1904 г. в сп. “Летописи“ - разказа „Човекът“, който прави силно впечатление на Константин Величков и Антон Страшимиров. Сътрудничи на сп. „Летописи“, „Демократически преглед“, „Съвременник“, на в-к „Ден“, „Македония“, „Литературен глас“ и „Литературен фронт“. Първият му сборник „Разкази“ (1909) e посрещнат ласкаво от литературната критика. През 1927 год. Народният театър в София открива сезона си с драмата му „Майстори“, написана през 1922 г. Още докато е жив Рачо Стоянов драмата прескача родните граници. Поставяна е в театрите на Белград (1936), Прага (1938), Загреб (1943). Драмата „Майстори“ се посочва единодушно като шедьовър не само на своя автор, но и като едно от най-добрите завоевания на родната ни драматургия. След продължително мълчание, през 1936 г. публикува повестта „Майка Магдалина“, наградена от БАН. Превежда художествена литература от руски, френски и английски език.

Основен проблем в творбите на Рачо Стоянов е човекът, разгледан в сложен психологически план, с многообразни измерения. Занимава го не само характерът на личността, но и пътят, който изминава човекът – от индивидуалиста („Човекът“) до твореца-новатор („Майстори“). Този аспект на художествено претворяване е продиктуван от хуманизма и мирогледа на писателя. Човекът е „видян“ отвътре, уловени са нюансите, специфичните му черти.

В повечето от произведенията на Стоянов се чувства атмосферата на следвоенните години. Писателят не се интерeсува от конкретното въздействие на войната, а от нравствените, моралните и етичните й последици. Темата за изкуството, извисено над фолклорно-битовото, и темата за любовта, превърната от лично преживяване в съдба за твореца, е нов, своеобразен момент от творчеството му. В годините на изострен политически живот, на литературни крушения и модни увлечения Рачо Стоянов остава верен на критико-реалистическия си метод. С отношението си към света, към способността да наблюдава и по собствен начин да отразява онова, което става около него, той се изявява като творец със свой художествен стил.

И въпреки, че не всичко замислено и започнато от него е довършено, ние сме му признателни и за това, което ни остави, за да усетим голямата му дарба на художник, на писател-реалист, проникновен познавач на човешката душа, умеещ до разказва просто, убедително, с точен и образен език, със завидна художествена простота.