Хосе Ортега-и-Гасет е роден на 9 май 1883 г. в Мадрид в семейство на представители на либералната буржоазия. Фамилията на неговата майка притежава и издава мадридския всекидневник "El Imparcial". Баща му - дон Хосе Ортега-и-Муниля – е журналист и редактор в същия вестник.

Получава много добро образование в йезуитски колеж, след което следва в Мадридския университет (1898-1902) и защитава дисертация по философия (1904). През 1905 г. заминава за няколко години в Германия, където изучава философия в университетите в Лайпциг, Берлин и Марбург.От 1910 до 1936 г. е професор по метафизика, където освен със собственото си творчество активно се занимава и с популяризиране и издаване на представителите на най-новата немска философия (Шелер, Хусерл, Шпенглер, Фройд и др.).След краха на Гражданската война през 1936 г. той е принуден да емигрира първоначално във Франция и Холандия, а след това в Аржентина, където продължава своята идейна борба срещу франкизма. След войната се завръща в Испания и отново започва да преподава философия като професор в Мадридския университет (1945), а няколко години по-късно основава Институт за хуманитаристика (1948). 

 

През 1914 г. пише първата си книга - "Размисли за дон Кихот". През 1916 г. е съосновател на всекидневника "El sol". През 1923 г. основава списание и издателството “Revista de Occidente”, оказало голямо влияние  върху развитието на испанската философска мисъл и култура. През 1934 г. публикува книгата "Еn torno а Galileo" ("По повод на Галилей"), а през 1935 г. - "Историята като система". Хосе Ортега и Гасет е сред най-блестящите изследователи на същността и еволюцията на европейската идея, у нас доскоро беше известен предимно с фундаменталния си труд “Бунтът на масите” (1930). Великолепният сборник от статии и лекции “Мисли за Европа”, писани през различни периоди от първата половина на ХХ-ти век, оформя едно напълно завършено и невероятно актуално дори и днес виждане за развитието и възможностите на Стария континент.

 

 

Други книги от Хосе Ортега-и-Гасет: „Темата на нашето време” (1923), „Изтощена Испания” (1922), „Дехуманизация на изкуството” (1925), „Към една философия на историята” (1941), „Същност на историческите кризи” (1943).