Никос Казандзакис е приеман за най-важния гръцки писател и философ на 20 век, той получава световна известност след филмирането на романа му "Алексис Зорбас" под името "Зорба Гъркът" през 1964 с Антъни Куин в главната роля.

Неговата работа включва есета, новели, поеми, трагедии, пътеводители и преводи на класически произведения като "Божествена комедия" на Данте и "Фауст" на Гъоте. Както своя герой Одисей, Казандзакис прекарва по-голямата част от артистичния си живот извън Гърция - изключение правят годините на Втората световна война. Някои от произведенията на Казандзакис са свързани с историята и културата на неговата страна, и с мистичната връзка между Бога и човека. През 1957 Казандзакис не спечелва Нобелова награда заради един едниствен глас - печели я френският писател Алберт Камю.

Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 в Мегалокастро (днешен Ираклион, о.Крит) в Османската империя, в семейството на Михал Казандзакис, фермер и търговец на фураж, и жена му Мария. След критското въстание семейството му бяга в Пирея където намира убежище за 6 месеца. На шест години Казандзакис е принуден да води живот на бежанец. Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че напуска Крит много млад, в своите произведения той често се връща към бащината си земя. Посещава Францисканското училище на Свещения кръст в Нахос, където научава френски и италиански. След възстановяването на мира през 1899 г. Казандзакис се връща в родния си град и завършва гимназия в Ираклион (1899-1902). През есента на 1902 г. Казандзакис заминава за Атина, където се записва да следва право. Учи 4 години в Универитета на Атина, през 1906 завършва като доктор по право. Първата му книга "Драконът и лилията" е публикувана също през 1906.

През октомври 1907 Казандзакис заминава за Париж, където продължава юридическото си образование, а до 1909 следва и философия в небезизвестния "Колеж дъо Франс" в Париж при Анри Бергсон. Тук Казандзакис развива и задълбочава ницшеанските си възгледи. През периода 1910-1930 пише пиеси, стихове и пътеводители. Пътува често до Китай, Япония, Русия, Англия и Испания. Първият роман на Казандзакис "Тода-Раба" е публикуван на френски, когато той е на 51 години. Писателят прекарва много време работейки в обществения сектор. През 1919 г. той става директор на гръцкото министерство на социалните грижи. Подава оставка от поста през 1927 г. Въпреки че никога не е бил член на комунистичската партия, през младостта си Казандзакис симпатизира на левите идеи, дори е удостоен с ленинска награда за мир, но след тригодишно пътуване в Съветския съюз се разочарова от болшевишките идеи. Преди Втората световна война писателят се установява на о.Егина, а през 1948 г. се премества на Антибите, Южна Франция. След войната работи като министър в Гръцкото правителство на Егина, а през периода 1947-1948 работи за ЮНЕСКО. Казандзакис умира от левкимия на 26 октомври 1957 във Фрайбург, Германия. Тялото му е транспортирано по земя от Фрайбург до Атина, а след това по въздух от Атина до Ираклион, където е погребано в катедралата "Св.Мина".

Никос Казандзакис е малко познат на българския читател. У нас са преведени романите му "Капитан Михалис", "Христoс отново разпнат", "В дворците на Кносос", "Аксетика", "Драконът и лилията", "Рапорт пред Ел Греко" и "Животът и приключенията на Алексис Зорбас". Малко са тези, които познават в цялост творчеството на този енциклопедичен автор, а още по-малко са онези, запознати с живота му, който е не по-малко интересен от неговите произведения. Красноречиво доказателство за това е фактът, че той сам избира епитафа за своя гроб "Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо, свободен съм".