Австрийският писател е роден в Прага, в тогавашната Австро-Унгарска империя. Родителите му принадлежат към чешката еврейска общност, но майка му - Юлия Кафка - предпочита немския език. Франц пише на немски, знае прекрасно чешки, добре владее и френски. Родителите му го надживяват, трите му сестри загиват в нацистките концентрационни лагери. Тежкият семеен живот - тираничен баща и ранно бягство от семейството - се отразяват и върху личния живот на писателя: два пъти се сгодява с любимата си Фелице Бауер и двата пъти годежът бива разтрогнат, следва годеж и раздяла с Юлия Вохрицек, още няколко нестабилни връзки.

Кафка завършва Юридическия факултет на Карловия университет в Прага и от 1908 до 1922 г. работи в застрахователна фирма, но непрекъснато - главно нощем - пише. Чиновничеството му тежи, в писмата си признава за ненавистта си към началството, колегите, клиентите. На първи план стои литературата, "оправдаваща цялото ми съществуване". Любим писател му е Флобер, а за свои "кръвни братя" смята Грилпарцер, Достоевски и фон Клайст. Към идиш, иврит и традиционната култура на източноевропейските евреи проявява интерес към края на живота си.

Приживе Кафка публикува няколко разказа, но няма никаква известност. Два от трите му големи романа, наред с "Процесът" (1925) - "Замъкът" (1926) и "Америка" (1927) - остават недовършени. Предсмъртната му воля, изискване към приятеля Макс Брод, е всичките му творби без изключения да бъдат изгорени. Слава богу, Макс Брод не се подчинява и публикува посмъртно голяма част от творчеството на писателя. Тогава и особено след Втората световна война започва и световната слава на Кафка. "Откриват" го първо в САЩ и Франция, а през петдесетте години на XX век - в Германия и Австрия. Днес Франц Кафка - наред с Джеймс Джойс и Марсел Пруст - е смятан за един от трите стълба на модерната литература.

Критиците традиционно са затруднени в анализа на произведенията на Кафка и в оценката за кафкианството. Произведенията на "пражанина" се отличават с необикновено съчетание на свръхреализъм и гротеска, което придава изключителна сила на художественото внушение. Така възниква един свят-притча, в който властва отчуждението и бездуховността. На преден план излиза необяснимото, абсурдът, онова, което не се поддава на логическо осмисляне, но деформира човека и обезценява живота му. Самият Кафка се отличава с аскетичност, неувереност в себе си, склонност към самоосъждане и болезнено възприемане на околния свят - това е документирано в неговите писма и дневници, в известното "Писмо до бащата".

Франц Кафка умира от туберкулоза, но през годините го мъчат различни болести. Страда от хронична мигрена, от безсъние. Приема се, че те имат по всяка вероятност психосоматичен характер (изтласкване на психическите мъчения и задръжки). Той се опитва всякак да ги ограничава - спазва вегетарианска диета, редовно прави гимнастика, пие сурово краве мляко. Хората около него го помнят с младежкия му, акуратен и строг облик, със спокойното и невъзмутимо поведение, с ума и необичайното чувство за хумор. Кафка умира в санаториум близо до Виена на 41 години.