Уолтър Норман Хауърд е роден в графство Ланкшир на 19 март 1883 г. Посещава местното училище до 14-та си година, след което баща му го изпраща да учи линолеум-дизайн и манифактура. Интересът му към химията се събужда чрез боите, които използва в работата си. За да задоволи жаждата си за повече и по-задълбочени знания, посещава частни уроци в Престън. Това обучение му дава възможност да издържи входните изпити за Университета в Манчестър и да постъпи в Химическия факултет, в класа на Уилям Хенри Перкин- младши. Уолтър Норман Хауърд е промовиран с хонорис първа степен през 1906 год. и след три години изследователска работа заминава за Гьотинген в лабораторията на Ото Валах, немски химик, Нобелов лауреат от 1910 год. и ректор на Химическия институт. Получава през 1910 год. докторска степен и се завръща в Манчестър за да получи своята следваща степен доктор на науките през 1911 г.

През 1911 г. Хауърд получава назначение като ръководител на семинарни упражнения в Имперския колеж в Лондон, а през 1912 г. се премества в Сейнт Андрюс, Шотландия, като лектор и преподавател по химия.

През 1920 г. Уолтър Хауърд е поканен в Химическия факултет на Университета на Дърхам, а на следващата година е назначен за ректор, лично от Филип Бедсон, който е заемал този пост цели 37 години. През 1925 год. Хауърд е назначен като професор и ректор във Факултета по химия на Бирмингамския университет и на тази позиция остава до оттеглянето си през 1948 г. Получава званието Декан на факултета по природни науки и става почетен ректор и представител за периода 1947-48 г. Сър Норман е активен и след  оттеглянето си: участва в бордове и комитети; представлява Кралското общество на VII Конгрес на  Pacific Science в Нова Зеландия през февруари 1949 г. Посветен e в рицарско звание през1947 г.  
Същинската изследователска работа на Хауърд започва с Перкин. Като резултат от изследването на структурата на сталактитите, през 1912 г. той синтезира кристална решетка. В Сейнт Андрюс заедно с Т. Пурдие и Дж. К. Ървин работят над карбохидратите, извличани по метода на Емил Фишер. При реакцията на захари с метанол и при  подготовката на отвеждането на метилатите,  които се отделят, те наблюдават характерния за захарите строеж.

По време на Първата световна война Хауърд организира лабораторията за производството на фини химикали и медикаменти в Сейнт Андрюс. След войната той се завръща отново към своите карбонатни изследвания.  До 1928 г. разширява познанията си и дава обяснение между другото на структурата на малтозата, целобиозата, лактозата, гентибиозата, мелибиозата, гентианозата, рафинозата и на глюкозидния пръстен, на структурата на захарите. Той изследва лактоните от захарта и повтаря структурата с оптична ротационна сила. Неговият метод за ограничаване на дължината на веригата в метилатните полизахариди решава структурни проблеми, полага основата на бъдещите  изследвания на скорбяла, целулоза, глюкоген, инулин и ксилановите молекули.
Следвайки синтеза на аскорбиновата киселина /Витамин С/,  който значително поевтинява търговската продукция, по-късните изследвания на Хауърд имат особено голям принос към по-нататъшната координация на химични, физични и биологични проблеми, касаещи   бактериалните полизахариди.
Хауърд е написал многобройни научни трудове и е допринесъл за напредъка на  органичната химия. Книгата му „Строеж на захарите” е публикувана през 1929 г. Получава Нобелова награда по химия през 1937 г. за изследванията му върху въглехидратите и Витамин С.

Хауърд е Президент на Химичното общество от 1944 до 1946 г., през 1928 г. е стипендиант - научен работник, през 1947-48 г.- вицепрезидент на Кралското общество Той получава почетни научни степени от университетите в Белфаст, Цюрих и Осло, почетен Доктор е по право от Университета в Манчестър и е член на девет чуждестранни научни академии.  Той е носител на награди на Химичното общество през 1933 г., медалист на кралското общество през 1934 г. и 1942 г.

Уолтър Норман Хауърд умира внезапно на 19 март 1950 г.