Габриел Шанел се ражда на 19. 08. 1883 г. в Самюр на Лоара. Баща й е амбулантен търговец и пътува непрекъснато. Майка й заболява от туберкулоза и умира, когато Габриел е едва 12-годишна. Изпращат я в манастирско сиропиталище в Обазин. Някои биографи свързват пристрастието на бъдещата “кралица на Париж” към черния цвят с нейната участ – до пълнолетието си да носи и да е заобиколена в манастирите само от черни дрехи. През 1903 г. тя постъпва на работа в шапкарско ателие в Мулен, но скоро изостава шиенето и започва да пее в кафене. Едно от любимите й изпълнения е за кученце на име Коко. От текста на тази песен идва и прозвището, което толкова й харесва, че не се разделя с него до края на живота си. Едва 27-годишна, с финансовата помощ на интимни приятели, Шанел отваря първия си салон за шапки на ул. “Камбон” в Париж. Две години по-късно тя открива свой бутик в курортното градче Довил, в който продава облекло за отдих и бански костюми. Известната вече стилистка постепенно започва да променя консервативния начин на обличане на френската жена. Нейното мото е: “Винаги махай, никога не добавяй!”. И тя го следва неотклонно в създаването на всеки свой модел. Първите “манекени” на тоалетите са самата Коко и асистентките и, които смело се обличат в авангардните и модели без корсети и излишни детайли. Новият стил и поведението на независима жена предизвикват истинска сензация.

През 1915 г. открива модна къща и в Биариц. Сред първите й клиентки е баронеса Ротшилд. Търсенето на нейните модели става толкова голямо, че тя наема персонал от 300 работнички, които едва смогват с поръчките. Стилът “Шанел” става популярен – удобни жакети, скъсени поли с декоративни джобове, трикотажни туники, ленени рокли.

Следва най-голямото й предизвикателство. В годините, когато жените задължително носят само и единствено рокли и поли, тя самоуверено се показва с елегантен клоширан панталон. Удобните костюми, изработени от туид, Коко Шанел “открадва” от гардероба на английските джентълмени. Първоначално скандализирано, скоро обществото приема новата тенденция възторжено. През 1921 г. лансира първия си парфюм. Коко наема най-добрия химик-парфюмер във Франция – Ернест Бо. Задачата му е да създаде парфюм, който да отразява нейната индивидуалност, да бъде и абстрактен, и уникален. Харесва й петата мостра и решава да го нарече просто “N 5”. Така се ражда “Шанел N 5”, който и през 21 век остава най-продаваният аромат в света.
През 1926 г. е създадена “малката черна рокля” с опростена кройка, без излишни детайли, но много удобна за ежедневието. Шанел я комбинира с аксесоари и украшения, и тя става универсална дреха за всички случаи. И до днес присъства в гардероба на най-елегантните жени.

Докато в облеклото налага простота и минимализъм, то в украшенията и бижутерията Шанел е максималистка. Великата Мадмоазел, както я нарича Жан Кокто, се осмелява да лансира и украшения от евтини камъни, от неблагородни метали, от стъкло и плат. С дарбата си да налага нови тенденции в модата, скоро “бижутата й за костюми” стават хит. Същата съдба имат и чантите с дръжка от метални халки, които се премятат през рамо. “Кралицата на Париж” е сред най-известните личности в светските среди. Тя се движи в компанията на имена като Пикасо, Жан Кокто, Стравински, херцога на Уиндзор. Животът й тръгва в лоша посока в края на 30-те години, когато Европа е пометена от Втората световна война. 10 години тя отсъства от модния подиум. Първото си следвоенно ревю Коко прави едва през 1954 г., когато е на 71 години.

Умира на 88-годишна възраст през 1971 г., няколко дни след като Париж посреща с възторг поредната й колекция. До края на живота си Шанел облича най-прочутите жени в света. Сред клиентките й са Жаклин Кенеди-Онасис, Марлене Дитрих, Грейс Кели, Роми Шнайдер, Жана Моро и др. Неуморно създава нови ухания, проектира сценично и филмово облекло. През 1983 г. за главен художник и дизайнер на модна къща “Шанел” е определен Карл Лагерфелд, който продължава най-добрите традиции на великата стилистка, поддържайки задълго имиджа й  като N 1 в света. Мадмоазел Шанел е подарила на световната мода и култура десетки безсмъртни сентенции. Една от тях обаче със сигурност е емблематична и показателна за оригиналността и автентичността на нейното творчество: “Модата отминава, стилът остава!”.