Символ обвързан с идеята за благословената божествена любов
В българския символизъм бисерът представя първата непорочна любов, но и любовта на самоотричането, подобно на Христовата жертва.
Символ на духовно родство и обща съдба
"На стената светлее разпятие,
и застанал пред него в нощта
аз се моля за своите братя,
обезверени гости в света" /Зад стената/
При конструирането на т. нар. пейзаж на душата символиката на небесните води има определящо място.
Топлият (пролетен) дъжд, отпращащ към митологемата за живата вода, е символ на надеждите, първите радости и щастливите сълзи на невинността.
Идеята за мъртвата вода на небитието, за плача на скърбящия и самотния е свързана със символиката на студения (есенен) дъжд.
Росата е символен вариант на утринния дъжд , на новото раждане на възкресението на природата.
В някои случаи живата вода е представена чрез комплексен символ росата на животворния дъжд. Темата за даряващата живот влага е свързана със символиката на свещената сватба. От дълбока древност съществува вярването, че животът произхожда от съединението на небето и земята. Представата, според която земята бива оплодявана от небесния бог чрез дъжд, роса или слънчеви лъчи (в християнството лъчът на Светия Дух) е част от космогонията на почти всички известни митологически системи.
Жътвата е символ на смъртта. Жътвата на обладаната от вяра душа е светла. Тя се появява в символни аранжименти, включващи слънце, светлина, блестящ сърп, химн и др. В символните аранжименти на жътвата присъстват възкресителни мотиви, които отпращат към темата за Христовата жертва - "Очите ми изплитат"
Жътвата и сърпът се появяват в творби на българските символисти, посветени на войните 1912-1918 г.. Тогава жътвата е кървава, а сърпът е тъмен.
Символ, близък по функции до нирваната. Представя преди всичко успокоението на душата в небитието, отказа от земните страсти. Забравянето на битийните грижи.
Символ, представящ прекъснатата връзка с битието, с неговите радости и скърби. Появява се най-вече в аранжименти със символите вечер, залез, запад, есен.
Символ на преминаването в небитието. Свързан е с митологичната традиция, според която смъртта на мъжкото божество е видяна като слънчев залез, като умиране на слънцето - бог.
Символ на битийния кръговрат между рождението и смъртта. Звънарната на часовника известява важните битийни моменти. Всеки етап от битието си има свой звън. Утрото, рождението е свързано с радостен празничен звън ( "На светлото утро разсветния звън"), вечерта, смъртта - с траурния погребален звън - ("Чуй в гората смъртен стон").
В символизма се появява и сложно оркестрираната тема за сватбения звън- "Светкавици на мойта ранна нощ", която представя сватбата като среща на бъдещи смърт и рождение. Друга тема е венчаването с вечността - "Аз бдя. Вековете минават".
Символ на устойчивостта. Символиката на щастливия път към заветната цел обхваща и съпътстващите символи на щастието котва и весла.
В християнската традиция котвата представя вярата - закотвеността на бога и надеждата, задържане спрямо променливото щастие, а също така спуснатата котва в последното пристанище на небесното блаженство. Котвата с напречна греда под пръстена за въжето е таен знак за кръста.
Лебед - "Хор на нощните сенки"
Символ на чистотата и светлината. Представя трепетната и непорочна душа на поета. Този символен смисъл е свързан с античния култ към бог Аполон (лебедът е свещено животно на Аполон), който е покровител на изкуствата, а и самият той е най- изкусният музикант.
Същевременно страдащата душа на поета, раните от безнравственото битие, което убива доброто още в зародиш, самотата, представени като..."заключен лебед" ("Пламват нежни, пламват бели"). Във връзка с това особено функционална е и темата за лебедовата песен, която съгласно традицията представя страданията на душата на поета като прекрасна предсмъртна песен. Същевременно успокоената душа, открила голямата тайна в нирваната, е представена като кротко плуващ лебед.
Символ на чистите душевни пориви, на девствеността, на лесно ранимата душа.
Лилиите са ...сребърни, представят идеала по вечната красота. Чрез гръцкия превод на евангелието на Матей (VI, 28) лилията е наречена на старобългарски кринь(от гр. krina) в Остромировото евангелие (11 в.), Мирославлево евангелие (12 в.), Банишко евангелие (14 в) и др. Кринът (кремът) на чистотата е син и строен ("Погасва споменът далече")
"...и душите ни, сребърни лилии,
запокитени в мрака трептят"
Символ от символния ред на душата. Засятото семе е семето на вярата, надеждата и любовта, а класилите ниви предвещават богата жътва на повярвалата и обичаща душа.
Символ, представящ радостните трепети на душата, открила тайнството на възкресението. Елемент от символните аранжименти на пролетта и утрото.
Културната традиция на този символ да представя безсмъртието на душата, възкресението и прераждането е свързана с биологичната метаморфоза: гъсеница - какавида - пеперуда. Хората вярвали, че пеперудата е чистата хармония на безсмъртието, произлязла от грозната гъсеница.
Символ, представящ душата.
Според християнската традиция гълъбът е самото въплъщение на Свети Дух.
Елемент от вертикалната етическа конструкция извисяване - падение. Представя порива на душата за извисяване до божеството и отделяне от суетата и греховността на ежедневието.
Най-често чистите пориви на душата - птица са маркирани със символните определители утринна, пролетна, бяла, синя и др.
Същевременно битийната безнадеждност е представяна, освен като невъзможност за полет чрез темата за пречупените крила, също и чрез други символни аранжименти: "плача на сиротната птица".
Обладаната от отчаянието душа от своя страна е представяна като птица на хаоса, разтлението и смъртта (вж. врана)чрез най-разнообразни символни определители
: "черна птица" ("Плаче старата гора") , зловеща птица ("По тъмните загрижени ланити"). Така тя е маркирана като дяволска птица.
Символ на възкресението е фениксът.
В митологичните представи даряващото живот женско начало, лоното на тайнството, е свързано с оплодяващото мъжко начало и с целия символен ред на живата вода - семето на живота, като ключов символ, в случая наред с напоителния дъжд е утринната роса (млякото на луната) Утринната роса всъщност е новото раждане, възкресението на природата.Съпътстващи символи са пролет, бисер, злато, мед, нектар,и др. вж. Дъжд
Символ на трайността на неживата природа и безстрастността. В този смисъл той участва в аранжименти, свързани с представянето на небитието, това са стъпалата към отвъдното и вълноломът, пристанището, прибрежната скала на последното успокоение.
Символ от символния ред на душата. Представя душата, познала божествената красота във всички нейни измерения - и като тайнство на нощното звездно небе и луна, и като утринни лъчи на изгрева, и като чисти трептения на духа. В това отношение е много показателен аранжиментът, включващ не само символиката на среброто, но и символите от същия ред - крило и пеперуди ("Светло утро ти прокуди")
Синият цвят е общ символ за сакралното пространство (небето и дълбините на морето). В гръцката митология така както по вертикал боговете от Олимп са небесата, царството на повелителя на морето е в дълбините му. Според културната традиция между двете божествени сфери - на небето и водата - няма съществено различие. В свещените книги на християнството небето е класифицирано като стъклено море" (Откровение,4,6)
В символизма синият цвят e цвят на мечтаната чистота, на порива към съпричестяване с трансценденталния свят. Символът се явява и като определител.
За творчеството на Лилиев е типично предпочитанието към символния вариант модър (наситено синьо, тъмносиньо).
Чаша (Потир, Съсъд) - "Белият кораб"
Съдът на битийните наслади, дарени от бога, но и на божието наказание.
Чертог (Замък) - "Жената, която от паметни дни"
Елемент от вертикалната етическа конструкция извисяване - падение. Свързва се с идеята за извисяването на духа. При Лилиев символният вариант чертог е съположен с небето и слънцето " Към слънцето"