1888 г.       21 май 1888 г.       25 юли 1888 г.       1 октомври 1888 г. 1890 г.       18 март 1890 г.       31 март 1890 г.       15 септември 1890 г.       8 октомври 1890 г. 1892 г.       23 септември 1892 г.       14 октомври 1892 г. 1893 г.       28 август 1893 г. 1895 г.       18 септември 1895 г. 1897 г.       10 октомври 1897 г.       23 октомври 1897 г. 1901 г.       15 юли 1901 г. 1902 г.       20 октомври 1902 г.       30 октомври 1902 г. 1912 г.       21 септември 1912 г.       30 септември 1912 г.       6 октомври 1912 г. 1928 г.       6 октомври 1928 г.       28 октомври 1928 г.

21 септември 1912 г. Скъпа моя, чувствам се изненадан и силно развълнуван, че отново съм тук в розовата ми и така прелестно уютна кутийка, която почти не се е променила!... Струва ми се, че сънувам!... Но какви промени са настъпили за десет години! Дърветата са станали по-високи, всичко е пораснало и се е развило; паркът се е превърнал в гора! Евксиноград прави грандиозно впечатление! Царицата е обзавела с много вкус и удобства цялата част на манастирчето, от което царят се е оттеглил. А царят не иска вече да живее в Евксиноград! Уморил се бил от него, предпочитал Врана, която е забележително постижение, но не може да се сравнява с Евксиноград! Какво безумие!   Снощи в десет часа тръгнахме от София с царицата и княгините. В седем сутринта пристигнахме в Шумла. Царят, князете и целият щаб бяха там, на перона на гарата, за пръв път облекли новата армейска униформа в цвят каки. След четвъртчасов престой влакът ни отново потегли. Преминахме покрай маневрите, артилерийските батареи, полковете и в десет часа бяхме във Варна. Някъде на средата на пътя между града и Евксиноград кочиашът ни показа вилата на Станчови - много внушителна, но на място, където дърветата ще станат хубави едва след двайсет години! Царицата тръгна последна и пътьом подбра г-ца Надежда Станчова, която скоро ще постъпи при нея като придворна дама. Пристигна и царят с колата си, придружаваше го само Анков. Князете дойдоха по море. Трябва да е имало кавга със "свети Йоана", защото не беше с царя и са му отредили стая в манастира, далеч от него. Освен това е замислен и свъсен. Но това едва ли ще продължи дълго! Впрочем утре царят заминава за София, тъй като политическото положение се влошава от ден на ден. Начало на документа 30 септември 1912 г. Скъпа моя, нещата решително вървят към по-зле!...Войната ще избухне в най-скоро време! От снощи насам положението стремително се влошава. Днес, докато ние всички бяхме на "Трите извора" и лудувахме..., повикаха Борис на телефона и му съобщиха, че в София Минстерският съвет заседава непрекъснато, че всички влакове са спрени, че заповедта за мобилизация е пусната.   В това време колата на царицата, с която тя разхождала принцесите Кевенхюлер из Варна, била заобиколена от огромна тълпа - хората акламирали царя и царицата и викали: "Да живее войната..."Царицата се върна силно развълнувана, преди всичко заради гостите си, които са доста притеснени от това, че се намират тук в такъв момент. А и защото ролята й на главна санитарка изисква от нея незабавно да даде съответните разпореждания...   Но ако, напротив, Великите сили решат да ловят риба в мътна вода, това може би ще доведе до европейска война! А междувременно тук цари безумна радост. Слугите, които заминават, сияят от щастие и въобще не мога да ти опиша ликуващите тълпи по варненските улици!   Начало на документа 6 октомври 1912 г. Скъпа моя, не само аз, но и целият Двор тръгва утре към София Сутринта царицата получи телеграма от царя, според която връзките между Австрия и Сърбия били прекъснати... Тази сутрин след месата в осем часа отидох до Варна, за да кача Кевенхюлерови на кораба за Румъния...Видът на Варна е нечуван! Войски в бойно снаряжение, лагеруващи по улиците, ветерани, целият град се е облякъл в най-разнообразни стари униформи, всички чакат от нас новини...   Приключвам с това последно писмо, написано тук, в старата ми така обичана стая, в този край на Европа, който бе за мен единственото симпатично място в България! Начало на документа