1888 г.       21 май 1888 г.       25 юли 1888 г.       1 октомври 1888 г. 1890 г.       18 март 1890 г.       31 март 1890 г.       15 септември 1890 г.       8 октомври 1890 г. 1892 г.       23 септември 1892 г.       14 октомври 1892 г. 1893 г.       28 август 1893 г. 1895 г.       18 септември 1895 г. 1897 г.       10 октомври 1897 г.       23 октомври 1897 г. 1901 г.       15 юли 1901 г. 1902 г.       20 октомври 1902 г.       30 октомври 1902 г. 1912 г.       21 септември 1912 г.       30 септември 1912 г.       6 октомври 1912 г. 1928 г.       6 октомври 1928 г.       28 октомври 1928 г.

20 октомври 1902 г. Министърът на войната (Стефан Паприков) все още е тук. Денонощно работят с княза, когото виждам само когато се храним, от което не се оплаквам, тъй като настроенето му не е блестящо. Мисля, че македонските работи допринасят за това. Духовете там са превъзбудени. Кланетата продължават и въпреки това не можем, не бива да правим нищо! Налага се да оставим едните да бъдат избити и другите да протестират, за да избегнем европейския взрив.   Така че животът ни е съвсем еднообразен. Времето е непостоянно - един ден хубаво, на другия ден - ужасно. Във Варна има тиф, та не можем дори да си извършим класическото посещение в прословутата турска баня. Единствените ни развлечения са гугуканията на баронесата(Паулина Боксберг) и живописните парадокси на Станчов за петербургското общество. Княгиня Клементина е войнствено настроена и желае да прекоси Родопите.Междувременно се кара със сина си и ми си оплаква... Такъв ни е репертоарът. Общо взето, нищо съществено и главно нищо, заради което да си струва да съм тук... Затова пък се говори (и това силно ме безпокои) за съвсем неясната евентуалност за посещение на черногорския княз (Никита I) в края на октомври български стил! Начало на документа 30 октомври 1902 г. Избягахме в Евксиноград - по-красив и по-зелен от всякога. Но и тук няма почивка. Най-напред откриване на немската корабна служба - голямо празнуване, речи, екскурзии, после министрите бяха поканени в двореца, всеки ден по 26 души на масата, така че никаква почивка. След туй пристигане на френския военен кораб "Вотур", посрещане, посещение на борда, моряшки комедии!...   След заминаването на "Вотур" помислихме, че най-после ще си отдъхнем малко. Нищо подобно. Ето, че князът задържа Станчов (той е в България от руските празници насам) и отново започва да работи с него до два часа сутринта. А ние, капнали от умора, спим по канапетата в очакване на заповеди. Станчов разубеди княза да открие сесията на Народното събрание. И точно започвах да се безпокоя - бум, нова бомба: посещението на краля на Румъния.   Начало на документа