1888 г.       21 май 1888 г.       25 юли 1888 г.       1 октомври 1888 г. 1890 г.       18 март 1890 г.       31 март 1890 г.       15 септември 1890 г.       8 октомври 1890 г. 1892 г.       23 септември 1892 г.       14 октомври 1892 г. 1893 г.       28 август 1893 г. 1895 г.       18 септември 1895 г. 1897 г.       10 октомври 1897 г.       23 октомври 1897 г. 1901 г.       15 юли 1901 г. 1902 г.       20 октомври 1902 г.       30 октомври 1902 г. 1912 г.       21 септември 1912 г.       30 септември 1912 г.       6 октомври 1912 г. 1928 г.       6 октомври 1928 г.       28 октомври 1928 г.

21 май 1888 г. В Русчук взехме влака за Варна - старо влакче по също тъй стара линия. Това е най-отдавна строената и засега единстванта българска железница и изглежда, че на младини князът е пътувал по нея до Варна на път за Константинопол. Освен ниските и тесни вагони към влака имаше и един специален, някога принадлежал на Наполеон III. Той представляваше нещо като открита галерия, в двата края на която имаше по един салон и по една стая с овални огледала и тапицирани седалки. След дълго и еднообразно пътуване, най-напред през полета, които ми се сториха плодородни, после наближавайки морето, покрай блата, от които влакът ни прогонваше стотиците скрити в тръстиките водни птици, стигнахме във Варна, щастливи да вдъхнем морския бриз и доволни, че се намираме в най-южната точка на Европа. Варна е безразборно застроен град без растителност, но доста живописен. Разположен е върху варовикови скали, които рязко се спускат към пристанището. Във високата част на града забелязваме хилава градинка, мръсни казарми, големи учебни заведения, всичко това грозно, пресъхнало и прашно, дребни акации пред ниските къщи и осеяни с ями улици от камениста трамбована пръст.   Но по главната артерия, която слиза до пристанището, и на самото пристанище, удължено от дървен вълнолом, цари специфичното за морския град оживление и гъмжи от амбулантни търговци, хамали, бедняци. Черно море е съвсем сиво и е оградено от тъжни зъбери, над които се възправя фарът. Там, наблъскани в боядисаната в синьо къща на един български първенец, прекарахме три дни, от сутрин до вечер изпълнени с приеми, аудиенции и задължения, без да ми остане дори час свободно време. После, след банкет в сградата на морската митница, отново във влака - завръщане в Русчук... На другия ден се качваме на "Ориент" - голям кораб на компанията "Лойд" с австрийски екипаж. Плаваме без произшествия при сиво море и схлупено небе. Брегът е еднообразен и пустинен, освен около нос Емине, където сред зеленината се издига висок фар. Задаваше се буря, която се разрази на влизане във варненското пристанище точно в момента, когато, за да стигнем вълнолома, се натоварихме на една лодка, а тя едва не потъна от тежестта ни. Не може да се опише проливния дъжд, който посрещна слизането ни на брега! Пред този яростен потоп очакващите ни на вълнолома власти безредно се оттеглиха, за да се скрият на сушина. Единствен устоя докрай на изливащия се водопад един подгизнал духовник, илюзорно приютил се под чадъра си. Бе тук, за да пожелае "добре дошла" на княгинята, която научи на другия ден, че това не бил българският, ами гръцкият епископ, предоволен, задето първи е поздравил Майката на Владетеля.   Хубавото време бърже се върна, а с него - горещината и прахта. Непрекъснато се къпем в морето с княза и Грьоно и талантът ми на плувец прави силно впечатление. Княгинята удържа на думата си и онзи ден влезе във водата. Вместо бански костюм и бяха съшили нещо като шаячна нощница, а на главата си носеше сламена шапка. Беше направо очарована и все си спомняше как в Ньойи се е къпала в Сена по времето на крал Луи-Филип. Но имаше толкова прах, че понякога вятърът вихрено я изсипваше отгоре ни, след което тя се наслагваше върху морето в матовосив пласт. Князът е запленен от Варна и иска да се върне и да прекара тук по-дълго време през септември. Целият бряг на морето в този край е засаден с чудесни лозя. Най-хубавият момент е през есента, по време на гроздобера. Вероятно ще живеем в летния дворец, започнат и недовършен от княз Батенберг. Намира се на няколко километра от града върху крайбрежните скали, откъдето се разкрива възхитителна панорама. Начало на документа 25 юли 1888 г. Бих искал отново да си припомня престоя ни във Варна, който бе наистина прелестен. Имаме само една мисъл - да се върнем в този град. Освен морските бани, които всеки ден ни осигуряваха приятно и благотворно развлечение, голямото ни удоволствие беше да отидем да вечеряме в недовършения дворец - там бяха инсталирали временна кухня. Дворецът в Сандрово е всъщност голяма и дълга вила с кула от розови камъни и тухли в модернизиран стил Луи XIII, която напомня малко сградите в Трувил. Разположен е на огромна тераса високо над морето и в момента едва очертаните градини се обрасли със сини тръни. Терасата все пак е едно чудо и на два пъти прекарахме там забележителни вечери - лунни и романтични, меки и тихи, през които всички мълчахме и вглъбено се вслушвахме в себе си!   Ето и едно смешно произшествие посред вечеря. Оркестърът на варненския полк, който сме довели тук, внезапно засвирва кадрила "Парижки живот". Поглеждам Грьоно. Отмерваме такта и тресем глави в неудържимо желание да затанцуваме канкан. Князът разбира, скръства ръце и възкликва: "О, приятели мои, за Бога! Ако не за мен, направете го заради мама! Тя е твърде много французойка, за да не обича неприличните танци!" Грьоно се надига, аз също. Отпращаме слугите, които обидено се отдалечават, и ето ни във вихъра на един танц, достоен за Монмартр! Начало на документа 1 октомври 1888 г.- Сандровският манастир Ето ни пак във Варна, но този път далеч от града и жителите му. Настанени сме в Сандрово, но не в двореца, който, както ти бях казал, е недовършен и необитаем, а до него, в така наречения малък манастир. Вече ти описах голямата вила, построена от княз Батенберг, за чието довършване и мебелиране ще са необходими много пари и която се издига на все още голо, но несравнимо по красота плато. Не съм ти разказвал обаче за манастирчето, сгушено в скалите върху малко, обрасло с дървета и цветя полуостровче, което се спуска на етажи към морето. Това кътче е едно истинско бижу! То представлява закачено на крайбрежните канари гнездо от зеленина, в чието подножие морето кротко плиска вълните си. Низ от стаички с ниски тавани, всички с дървени балкони, скрити в зелената сянка на лози и виещи се растения, гледа към един първи двор, покрит с пясък и разположен терасовидно над морето. Сред двора стара четвъртита чешма с кръст отгоре излива от четирите си чучура ромоляща вода. Пет стъпала водят към втори двор, на по-долно ниво, където се намират, разделени с градинки, от едната страна килиите, предназначени за княза, от другата трапезарията - голяма остъклена клетка току над морето.   Още няколко стъпала, и се стига до павирана уличка под свод от зеленина, сред която се е спотаил много стар параклис. Сводеста врата, последни стъпала и - изненада: старовремска градинка във формата на корабна палуба, "свещеническа" градинка - много зелена, много цветна, засадена със смокини, кипариси, тамариск, босилек и мента. Отдолу - малък плаж, завършващ с миниатюрен вълнолом. Невъзможно е да се опише интимният, успокоителен и благороден чар на това старомодно място, приютявало някога гръцки монаси, които винаги избирали за пристан някоя хубава местност близо до вода и зеленина! Ами лозята - славата и богатството на крайбрежието! Несравнимото грозде със зърна като орехи и мускусна сладост! Колко жалко, че не мога да ти изпратя петте великолепни бели грозда, които в момента са пред мен! По цял ден ядем този плод, хвърляме го, не знаем какво да го правим! Ами черно-зелените смокини! А жълтите праскови от Мала Азия! А сладките бели пъпеши! Толкова много чудеса! Новият ми живот наистина ми носи всеки ден по някоя изненада и този очарователен оазис е измежду най-приятните, които съм имал досега. Начало на документа