1888 г.       21 май 1888 г.       25 юли 1888 г.       1 октомври 1888 г. 1890 г.       18 март 1890 г.       31 март 1890 г.       15 септември 1890 г.       8 октомври 1890 г. 1892 г.       23 септември 1892 г.       14 октомври 1892 г. 1893 г.       28 август 1893 г. 1895 г.       18 септември 1895 г. 1897 г.       10 октомври 1897 г.       23 октомври 1897 г. 1901 г.       15 юли 1901 г. 1902 г.       20 октомври 1902 г.       30 октомври 1902 г. 1912 г.       21 септември 1912 г.       30 септември 1912 г.       6 октомври 1912 г. 1928 г.       6 октомври 1928 г.       28 октомври 1928 г.

18 март 1890 г., понеделник Едва съм пристигнал, мила мамо, и пак тръгвам, както и бе предвидено. Заминавам за Варна, за да подготвя всичко за полуофициалния прием на принца престолонаследник на Италия, който идва от Румъния, слиза в Русчук и оттам се отправя към Варна и Константинопол.... Ако решиш да ми пишеш, адресирай писмото до хотел "Русия", Варна, през Букурещ. Ще се наложи да отседна в този ужасен местен хотел, защото Сандрово още не е обитаемо, а малкия манастир няма прислуга. Очарован съм от този шанс, който ме изкарва от монотонното всекидневие и може би ще ми донесе някоя приятна изненада - ако не друго, то нови впечатления за колекцията от спомени.   Начало на документа 31 март 1890 г. Общо взето, всичко мина чудесно. Прекрасно време, никакви усложнения, никакви неприятности, никаква умора. Започна с романтично пътешествие между Бургас и Варна - най-неочаквано се озовахме сред безкрайни дъбови гори, които, оказа се, покриват тази част на черноморското крайбрежие. Сред гъстите, макар и оголени от зимата дървеса - невъзможни пътища, снежни преспи... Файтонът ни, който едва се движеше, въпреки подвикванията на турския кочияш, предназначени да насърчат конете, в края на краищата затъна в дълбока глина. Нощта ни изненада с Балабанов в калта насред гората, за късмет недалеч от една гнусна усамотена страноприемница, един "хан", където прекарахме нощта, облегнати на паянтова маса, пред пушещо огнище. На огъня му се топлеха няколко овчари, от които, като от всички български селяни, се носеше дъх на хляб и сурови картофи. Балабанов дори успя да свари супа с червен пипер и си я хапнахме с едно мършаво пиле. Призори измъкнахме колата и след един повече труден преход най-после стигнахме във Варна... Естествено, двамата с Форас веднага се прегърнаха и не спряха да бъбрят на италиански по целия път от Русчук до Варна. В това време в малкия вагон на Наполеон III, оставен на негово разположение, неаполският принц неуморно разпитваше Петров по всички военни въпроси, свързани с България. Във Варна - голям банкет в митническата зала, организиран от търговеца Меркатели, приел изпълнението на тази задача - бидейки италианец - като въпрос на чест. Заедно с кмета предварително бях поръчал менюто, наредил бях да украсят салона и бях съставил програма от редуващи се български и италиански мелодии.   Всичко мина прекрасно и неаполитанският принц не скри задоволството си пред властите, като ни натовари да предадем на владетеля благодарността му. Между нас казано, мисля, че той бе твърде изненадан да се озове тъй далеч от Запада на така коректен прием, да попадне на културни чиновници, възпитани придворни и главно на офицери с безупречно поведение.   Програмата за деня включваше разходка с кола до Сандрово. Но красивата панорама, която се разкрива от замъка, като че ли не развълнува младия ни гост - той очевидно не цени нито изкуството, нито природата, и военните въпроси са единствените, които събуждат интереса му. Начало на документа 15 септември 1890 г., понеделник В този момент съм сам, съвсем сам на брега на Понтос Евксинос, защото князът замина вчера на маневри и ще се върне чак в неделя. Но пък утре вечер, вторник, ще пристигне княгинята, придружена от Анна, и аз съм тук, за да я посрещна и приготвя всичко необходимо за престоя й. След рилския пейзаж - варненската панорама. Двете са равностойни и ако все пак предпочитам планината пред морето, то признавам, че тук животът е по-удобен. Морето е великолепно - гладко и топло. Вече два пъти му направих посещение на добра воля и ми се отрази много добре. Предварително се радвам на седмицата, която ще прекарам насаме с княгинята.... Постарах се да "постегна" манастирчето и да го направя обитаемо, докато довършат резиденцията. Във Варна намерих лека синя материя - цвета на Бавария, с която ще покрия стените в стаята на херцогинята. Мисля, че тя ще се чувства добре в това зелено кътче, твърде изоставено, но все още приятно, виснало в края на канарата като лястовиче гнездо на дувар! Иначе строежът напредва. Дворецът е пълен с работници и на скалата копаят, разорават, поставят тръби, дълбаят канали под ръководството на архитекта пейзажист Мартине.   Истински мравуняк! Но когато най-после замъкът бъде готов, с какво радост ще го мебелирам целия както аз си знам! Искам да направя от него истинско произведение на изкуството и непременно ще си запазя за стая "парчето на този, който разрязва тортата", както казваше дядо ми, адмиралът! Начало на документа 8 октомври 1890 г. Времето е превъзходно! Небе без облаци! Залези в доматен цвят! Топло море, в което всеки ден се къпя, пясъчен плаж без никакви камъчета. И чарът на малките ни килии - всички те гледат към покритата с пълзящи растения и дървета галерия за разходки с изглед към градинската панорама на Понтос Евксинос, чиито вълни кротко лижат скалата!   Сутрин и вечер отличният оркестър на варненския полк свири под дърветата, докато се храним. Ядем гръцки супи, сочно рагу с патладжани и бамя, прясна риба и скариди. Купуваме от гроздоберачите разкошни чепки розово грозде, разхождаме се и животът тече кротко, без видимо усилие, но аз имам винаги много работа за вършене, много за надзираване, много за възлагане. Начало на документа