 Йон Йонеску де ла Брад ... Варна е основана в древността. Говори се, че старият град се е издигал в равнина, покрита сега от водите на Девненското езеро. Развалините на стара крепост, които се намират на един от градските хълмове, дават основание да се отнесе основаването на Варна към времето на римляните и на генуезците. В тези развалини са били намерени златни и медни римски монети. Днес градът има повече от 3000 къщи, заобиколен е със зидове и е много добре укрепен. Околностите му са много живописни, хълмовете, които го заобикалят, защищават пристанището от северозападните ветрове и са покрити с лозя. Варна е морската столица, както Русе е дунавската столица на България. Тези два града са заместили старата столица Търново и трябва да се свържат с хубав път. Разстоянието между тях по Дунава и Черно море е 36 часа път... Най-важното условие за повишаване на благосъстоянието на България и за разпространението на стоките от Централна Европа е да се установят транспортни линии между всички най-значителни точки на българското крайбрежие на Черно море и на Дунава. Тази река от Донауешинген, откъдето извира, до Черно море е дълга 500 географски мили. Наполеоновият канал свързва Рейн с Дунава, Запада с Изтока. Плаването по Дунава се прекратява от ноември до април. През зимата следователно връзките по този директен път се прекъсват. Те могат да се възстановят само ако дунавските градове се свържат с черноморските. Така промишлеността ще спечели всяка година 5 месеца в интерес не само на България, но и на всички страни от централна Европа, както и на другите части от Османската империя. Износът от Варна е достатъчно голям, за да задържи вниманието на хората, които се занимават с преуспяването на страната. Той се състои от жито, ечемик, кожи, лой, масло, сирене, всички видове птици и яйца. Тези два артикула са много важни, тъй като в Цариград се изпращат всяка година 50 милиона яйца и 200 000 кокошки. Общата стойност на всички изнесени по море стоки от Варна достига сумата 600 000 лири стерлинги. Вносът се състои от бадеми, рошкови, кафе, захар, пипер и други бакалски стоки, преден памук, платове, желязо в големи количества – повече от 500 тона желязо (10 000 кантара) се внасят от Русия и Англия; зехтин, маслини, стафиди, тенекия, сол, спиртни напитки. Целият внос на напитки възлиза на огромната сума 75 000 лири стерлинги, без да се смятат произвежданите във Варна, които не задоволяват консумацията. Стойността на спиртните напитки е най-значителната от целия внос, само стойността на кафето се приближава до нея. Стойността на всички стоки, внесени чрез Варна, се изчислява на 300 000 лири стерлинги. Цифрите на износа и вноса са достатъчно големи, за да покажат добре търговската важност на пристанище Варна. Тази негова важност е привлякла вниманието на чужденците. Почти всички държави имат тук консулства. Англия достойно се представя от личността на г. Полковник Нийл, който сериозно се занимава с развитието на търговията и е съумял да оцени всички богатства на България. Броят на корабите, които посещават пристанище Варна, през 1849 година достигаще до 480, от които 267 османски, 81 австрийски (тук се включват и морските рейсове на параходите), 51 руски, 47 грйцси, 14 румънски, 8 английски. Английските кораби, на брой повече от 5001 идват направо да товарят жито и особено царевица от пристанищата на влашко-молдовските княжества. През 1847 г. От пристанище Варна е натоварено жито и ечемик за изумителната сума 400 хиляди лири стерлинги. Този резултат показва по най-очевиден начин развитието, което може да достигне в бъдеще пристанище Варна. И за постигането на тази цел земеделието трябва да дава висококачествена и евтина продукция, вследствие на което българските стоки във варненското пристанище ще бъдат търсени повече, отколкото във всички други пристанища.. Де ла Брад, Йон Йонеску. Земеделска екскурзия в Добруджа. Румънски пътеписи от XIX век за българските земи, Издателство на ОФ, София, 1982. |