Виктор Григориевич Тепляков

Из „Писма от България”– 1829 г.
Второ писмо до брат му Ал.Гр. Тепляков, Варна, 4 април

Вече ви разказах, че от палубата на кораба Варна и нейните околности представляват толкова очарователна, но и толкова странна и неясна картина, че за да бъде изобразена тя, е необходимо нежните багри на Авзония да се съчетаят с яркия колорит на Изтока. Градът и крепостта са построени в малка падина, образувана от склоновете на планинските възвишения, зеленеещи се стражи от двете противоположни страни на Варна – южната и северната. Западната част на крепостта се оглежда в огледалото на Девинския лиман, а източната се извисява като верен страж над необозримата шир на морето, чиито вълни с шум и коварна покорност се разбиват в нозете на досега непристъпната твърдина.

От тази страна дебелите крепостни стени са доста пострадали от ударите на нашата артилерия: широките дупки и огромните камари от камъни красноречиво говорят за точността на руските топове. През надупчената ограда прозира амфитеатър от къщи и джамии, овощни градини, мраморни чешми и скорошни развалини. Над целия разнообразен хаос високи минарета извисяват своите сребристи куполи, обковани с яркоблестящи листове от излъскана тенекия или олово. За европееца вътрешността на града представлява още по-необикновена картина: прозорците на къщите гледат към двора, а дворовете са закрити от гъста зеленина. Улиците са толкова тесни, че едва ли трима души могат да вървят свободно един до друг, а постройките са така нагъсто, че дори по пладне светлината се бори със сянката между редиците еднообразни стени, непроницаеми за любопитния странник, непроницаеми за любопитството на чернооките източни красавици.

Между впрочем не мислете, че цяла Варна е навсякъде така тъмна и еднообразна. Напротив, трудно може да се изобрази очарователната плавност, с която тукашното великолепно слънце изплува иззад криволичещите улици. Постепенно то почервенява и огрява ъглите на пресечките, като  съсредоточава цялото злато на жарките си лъчи върху малките площадчета, сред които самотни мраморни чешми обикновено шуртят под сянката на орехи, черници и други дървета. Тук на всяка крачка попадаш на чешми – фронтоните им са изпъстрени с къдрави източни надписи.

Смятам за излишно да разказвам колко благодатна е прохладната струя на тези прекрасни водоеми през изтощителните жеги на дългото българско лято. Но ако пренебрегнете това пояснение, от моето описание може и да решите, че Варна е мъртъв, безцветен град. Напротив. Вгледайте се в тази тясна, красива, но безкрайна улица: какъв шум! Каква суетня! Ето лавка с помади от Изтока, ето друга с уханна халва, с плодове, с разнообразни цариградски лакомства. Там пъстреят копринени изделия от разкошния Стамбул, тук дими кафе в малки сини чашки, поставени в сребърни, подобни на вази чинийки, а недалеч аленее ароматен шербет. Шивашката работилница, лавката на баничаря, фурнаджията със засукани ръкави – всичко това е навън, на открито, улицата, така да се каже, е украсена като с картини от „Хиляда и една нощ”.

Смесицата от лица и носии представлява не по-малко любопитно зрелище... Облеклото на турците ви е известно – дрехите на днешните българи, арменци и гърци почти във всичко са подобни нему. Само чалмата отличава гяура от правоверния, който единствено има право да я обвива с бял или зелен плат. Арменците и гърците използуват за това шал, най-често черен, а българите носят кръгли овнешки калпаци, подобни на шапките от неотдавнашната наша fashionables. Сред тази азиатска тълпа се срещат немалко синове Израилеви и много европейци: руси, французи, италианци, немци, англичани; войници, шкипери, матроси и честни, полезни със своите дела маркитанти... Златно, чудесно изобилие!..

---

Тепляков, Виктор Григориевич. Руски пътеписи за българските земи XVII – XIX век, Издателство на ОФ, София -1986.