Old Varna - Other Sights

Константин Иречек
Варна и Калиакра

...Варна е разположена между сладководното Девненско езеро и морския бряг, на дъното на широка долина, която на север и на юг е заградена от стръмни височини; издънките на тези височини се спускат като стръмни носове в морето и заграждат варненското пристанище от две страни. Под града между хаос от мочурляци и пясъчни купчини се влива в морето отока на езерото. Скалистият нос на южната страна на малкия, от вълните на Черно море незапазен залив се нарича на турски Галата бурун, северният нос – обикновено Варна бурун.

Градът има значително минало. В старо време се наричал Odessos,по-късно и Odyssos, Odyssopolis. Той е основан от милетчани в първата половина на VI век преди Хр. На крайбрежието, населено от тракийското племе кробизи...

...От края на VII век градът се появява с ново име Варна...
...Варна брои 24 561 жители; между тях 8903 са турци, 6721 –българи, 5367 – гърци, 1181 – арменци, 837 – татари, 541 – испански евреи, 338 – цигани и още по-малки части от други народности; 10 % от жителите били в 1881 г. чужди поданици. Като главно морско пристанище на Княжество България придоби голяма търговска важност. В 1884 г. през Варна е внесена в България стока на стойност почти 14,5 милиона лева; главно място заемат памукът, манифактурите, солта, желязото, медта, оризът, захарта, кафето, спиртните питиета, газта, най-много от Англия. Същевременно износът главно на жито и царевица, е възлизал на 9 324 403 лева. Самият град процъфтява...

...Княз Александър I обичаше да живее във Варна и на мястото на някогашните манастирчета „Св. Константин” и „Св. Димитър”, около един час на североизток от града, захвана да гради над морския бряг хубав летен дворец, наречен Сандрово, който, мисля, се довърши в 1885 г. пътят към него води между разкошни градини и лозя край морския бряг. Морето е тъй прозрачно, че на дъното по пясъка между алгите ясно се познават движенията на големите риби и раци. При морските бани единствената неприятност причиняват синкавите морски змии с бели петна, дори до един метър дълги, които често се увиват около коловете и веригите на банските сгради...

...Многобройните народности във Варна не се погаждат помежду си. Турците са на брой най-много, пък и техният език господствува по улиците и на пазара; имат добро, по модерен начин наредено висше училище, което се управлява от един учен турчин, родом от София, който говори плавно френски и български. Татарите отчасти са преселници от Крим; живеят в отделна махала на шосето за Провадия и в многобройни села и са, казват, по-способни от турците. Гърци от Варненски окръг според статистиката от 1881 г. има 9219. Голямата търговия, главно с жита, се намира в техни ръце. Но те не всички са чисти елини, както созополци или месемврийци; към гърците във Варненско се брои и немалко число хора, които у дома си говорят не гръцки, ами турски и между които гръцкият език едва сега се разпространява от училището. Тези турски говорещи християни, между които впрочем една част държи с българите, се наричат гагаузи ...

Из „Пътувания по България”, акад. Константин Иречек, изд. Наука и изкуство, София, 1974 г.