 Дикенс във Варна През 1853 година, по време на Кримската война, Дикенс пристига във Варна. Оттук той изпраща не само информации за военните действия. В основания от него седмичник „Домашни слова” се появяват интересни кореспонденции и репортажи, които запознават английските читатели с живота във Варна: „Тя е морска столица на България, както Русе е дунавска столица. Отдавна съществува проект за съединяване на тези два града с железопътна линия. Много чуждестранни консули неотдавна се установиха във Варна...” Репортажът за Варна е озаглавен „Житница на Европа”. В него е дадено интересно описание на града, в който „има повече от 3000 къщи, от които голямо количество са нови, или в строеж... Улиците на Варна, както и на други градове в Турция, са тесни, извиващи, неправилни, мръсни ... калта е дълбока ... Климатът е добър и водата за пиене е от превъзходно качество. Обикновената храна е пастърма и суджук, зеле и боб... Градът има пет врати, от които три – две към сухо и една към морето – са всекидневно открити, първите до залеза на слънцето, а последната – половин час след полунощ, за удобство на търговците и екипажа на корабите. Пазарът на зеленчук е богат, както и рибния. Околността на Варна е живописна. Покрай пътя за Балчик има лозя, които дават превъзходно грозде, има и зеленчукови градини... Житната търговия е предназначена да обогати Варна. Неотдавна българите получиха разрешение да изнасят жито направо в чужди страни. В няколко години мнозина гърци се обогатиха, които представляваха гръцки търговски къщи в Цариград. Г-н Вретос, последния гръцки консул във Варна, ни съобщи, че мнозина се обогатили благодарение на невежеството на бедните български селяни, които возели с колите си жито за продан във Варна. По пътя месити, служащи при търговците, преглеждали житото, спазарявали го и давали името на търговеца, за когото пазарлъкът е станал. Но когато керванът от 20, 30 или 40 коли пристига пред хамбарите, търговецът отново преглежда житото и често отказва да то получи, казвайки на селяните, че цената е голяма. Тогава тези бедни българи, знаейки може би, че няма търсене на пиацата, или нямайки време да търсят друг купувач, получават каквото им се предложи. Това не е краят на техните загуби, защото фалшивата мярка „шиник” се употребява и търговците вземат в повече 2 или 3 оки. „Ние често – казва г.Вретос, сме виждали как тези нещастни хора, със сълзи на очи се оплакват от тази измама”... Така, чрез искрено написания репортаж, големият писател изразява категорично отношението си към поробения ни народ, като негов приятел. Константинов, Борислав, Минало, Варна от неделя до неделя, кн.43, 21-28 октомври 1984 г. |