Варна е обект на внимание на френските пътешественици. В пътеписа на Франсоа дьо Пави, сеньор дьо Фуркево (1585) градът се споменава като «доста хубав, обграден със стени, с предградия, търговски град с изоболие на стоки».
Най-обстойно е описанието на Шрл дьо Пейсонел, консул в Смирна и Крим, посетил Варна през 1780 г. Той дава изчерпателни сведения за търговската дейност по Западното Черноморие. Описанието на Пейсонел свидетелста за превръщането на Варна в естествено пристанище на значителна част от българските земи.
«... Варна е най-голямото пристанище в България, - пише той – Това е транзитно място за всички български и влашки стоки, предназначени за Цариград.»
Луи-Огюст Феликс барон Божур, френски консул в Солун, през 1794 – 1799 г. Е изпратен да разузнае военното и стопанското положение на Османската империя, с оглед интересите на Франция и затова описва Варна повече като военен обект. След подробно описание на битката през 1444 г. Той пише: «Варна е град с 12 – 15 хиляди жители; той е разтоварище на търговията на Константинопол с България и има голямо военно значение.»
Въпреки че пътува из страната за разузнаване на отбранителните й възможности, той е оставил едно от най-положителните описания на българите:
„... българите или волгарите, по-точно казано, са разпръснати по селата. Тези народи са запазили пасторалните нрави на своите прадеди: те бягат от градовете, където са потискали от турците, и живеят в селата, където отглеждат многобройни стада и се занимават със земеделие. Любовта към труда и вкусът към чистотата ги различават от другите жители в страната, а постоянните изтезания, на които са изложени, не им пречат да засяват нивите си; това е най-добрата раса хора, които населяват Турция или поне най-трудолюбивата и най-търпеливата.”
Френският пътешественик Гийом Антоан Оливие, естественик, ентомолог, доктор по медицина, посетил нашите земи приблизително по същото време, пише за един малко известен факт, борбата между отцепника Осман Пазвантоглу и султан Селим III във Варненския край.
Сведенията, събрани от Жан-Батист Льошьовалие, придружил като частен секретар френския посланик в научните му издирвания по българските земи през 1775 година, са интересни с оглед търговията в Черноморския басейн.
„Варна има ... една камбанария – кула, построена отпреди двайсетина години, на която се намира часовник с камбана... Варна е единствения град в Турция, който има градски часовник и е единственото място, гдето чухме камбанен звън.”
Италианският учен Доменико Сестини посещава българските земи през 1780 година с мисионерско посланичество. Пътеписът му е без художествени описания, но с твърде ценна географска и историческа информация.
„... Варна е разположена на много удобно за търговия място, тъй като има хубаво пристанище и корабите могат да престават в него със сигурност.” И по-нататък: „Варна е разположен в полите на един хълм, увенчан със замък и стени за отбрана. В замъка се пазят древни паметници, а към гръцката църква се виждат остатъци от строени с тухли арки, които датират от дълбока древност.”
Историците твърде много се позовават на пътеписите на Феликс Каниц, археолог, географ и етнограф, роден в Будапеща (1829). Наричат го «откривател на България», «Колумб на Балканите».
Той пише за здравия климат на Варна, редкостта на епидемии, за превъзходната вода и многобройните й чешми. Споменава и за осуетяването на плавателния канал Варна – Девня, поради голямата сума, необходима за прокопаването му.
Интерес към българските земи проявяват и в съседна Румъния.
След участието си в Буржоазно-демократичната революция в Румъния (1848) Йон Йонеску де ла Брад е принуден да емигрира в Турция. По време на емиграцията си той предприема продължително пътуване из Добруджа, в резултат на което пише книга, издадена на френски език (1870) и на румънски – 1877 г.
Книгата започва с кратко описание на града – Варна е изходен пункт на пътуването му из Добруджа.
Владков, Любомир, Варна в художествени образи. Варна от неделя до неделя, кн.46, Варна 11-18 ноември, 1984 г.
