 Райко Жеков - художникът, който нарисува стара Варна За житейските и творческите успехи и неволи на именития български интелектуалец разказва внучката му Рени Дечева. Талантлив и високообразован живописец, прекарал 40 години от живота си във Варна, той оставя редица маслени и акварелни творби - портрети, пейзажи, икони. На много от тях са изобразени забравени вече кътчета от стара Варна с тихите улички отпреди век, с пристанището и хората, живели някога. Родителите на Райко Жеков са преселници от Одринска Тракия, разказва единствената внучка на художника Рени Дечева, която живее във Варна и е икономист в Параходство Български морски флот. Според запазени писма на родственика Георги Пасков от София семейството взема участие във възрожденските борби и подгонено, поема към България. Дълго скита в немотия, докато се засели в с. Козлуджа (днешния град Суворово). Знае се, че дядо Жечо, бащата на бъдещия художник, има контакти с Георги Раковски, че "събира помощи за народното дело". Та в този буден, прогресивен и родолюбив род на 24 юни 1877 г. се ражда Райко Жеков. За детските му години всички разказват, че откъдето мине, оставя следа след себе си. Постоянно рисува, рисува всичко и всички, рисува с каквото му попадне. Първата му изява на бъдещ художник е още в ранните ученически години. В един летен ден Райко отишъл с баща си на хармана и набързо го изрисувал с молив как вършее. Рисунката много се харесва на даскала му Стефан Драганов, който дълго я разнася из село с неприкрито възхищение от таланта на момчето. Този човек изиграва много положителна роля, за да може дядо да учи и да развие таланта си, казва днес Рени Дечева. Силно влияние за това изиграва и Костадин Гочев - един от най-начетените навремето хора в Суворово - кмет и народен представител. Виждайки изявите на момчето, той настоява пред родителите му да го насърчат да учи. След като Райко завършва гимназия във Варна, родителите му го изпращат да продължи образованието си в чужбина. Младежът започва да учи в Торино, но през 1902 г. се премества в Неапол, където академията има филиал. 8 години остава в Италия и по време на следването си върши още много неща. Запазени са сертификати, които удостоверяват, че той се явява на конкурси за доусъвършенстване, че получава отличия. Райко Жеков ходи многократно в Италия дори след завършване на академията през 1905 г. Посещава любимата страна и през 1906-а, и през 1911-а и 1912 г. Той е любознателен човек, обича да пътува и го прави, когато има възможност. Удостоверяват го печатите от Египет, Турция, Македония, Румъния, Гърция... Не е обикновен турист - владее 9 езика (италиански, испански, руски, френски, гръцки, турски, сръбски, немски и английски), запознава се с историческите паметници, запечатва в картини новите впечатления. В Италия живее оскъдно, без държавна издръжка. Разчита на помощта на роднини, на собствения си труд и хъс да успее, на всяка цена да постигне целта си. Това му помага да се справи. През годините на следване го издържа най-големият му брат Петър, помагат и други роднини. Райко Жеков никога не забравя жеста. Когато се връща в България, се издължава до последен грош. В едно от тефтерчетата отбелязва: "Днес, 6 май 1910 г., изпратих на брат си Петър 200 лв." Има и много други подобни записки, които доказват, че макар да живее притеснено, макар да изкарва парите си с много труд, успява да върне взетото назаем. В Неапол художникът обръща голямо внимание на професорското събрание за отличие в конкурса по перспектива с акварел, където получава първа премия, пише в биографията му. По всичко личи, че преподавателите и колегите му го обичат много и държат на него. Дъщерята и внучката пазят писмата на негови състуденти, в които професори му изпращат специални поздрави. Когато през 1905 г. се прибира от Италия, среща спънки от страна на гръцките власти. Налага се да се прехвърли на лодка, а след това и на руски параход, но само с малка част от личните си вещи. По-голямата част от багажа, между който сигурно има и картини, остава по пътя. На остров Капри художникът се запознава с писателя Максим Горки След като се връща в България, той се установява в София и изкарва в съкратени срокове военната служба. Живее в столицата 3 - 4 г., наема си квартира, но понеже не може да плаща наема, подарява картини на хазайката. Тези картини, кой знае как, попадат в Националната художествена галерия. После работи като учител в различни български градове и често му се налага да се разплаща с картини. След 1907 г. преподава в Хасково, Цариброд, Силистра, Свищов, Русе, Добрич. През 1923 г. се оженва за Райна Куртева от Шумен и двамата се установяват завинаги във Варна - живеят на ул. "Владислав" 28. Имат една дъщеря - Стефка, и една внучка - Рени. И до днес Рени Дечева пази скъпи спомени от своето детство, от времето, прекарано с любимите дядо и баба. Те бяха невероятни хора, а аз бях най-обичаното дете, смята тя. В семейството не се повишава тон, всичко се обсъжда спокойно. Ателието му често е посещавано от млади художници, които той обучава безплатно. А вече възрастният художник рисува непрекъснато, почти докато болестта го повали. Освен маринист, портретист и пейзажист възпитаникът на Кралската академия по изящни изкуства рисува икони. В иконописта се усъвършенства още в Италия, а във Варна е оторизиран да го прави. Близките му пазят 2 документа, които са много показателни за тази му дейност. С удостоверение No 6143 от 2.IХ.1922 г. му се "разрешава да изработва икони за църкви, да пречиства и реставрира старини в епархията". Удостоверението е подписано от протосингел архимандрит Михаил. Със специална покана църковното настоятелство на катедралата пък го уведомява, че е "избран за член на приемателната комисия по окончателното приемане, белосване и други поправки на храм "Св. Богородица". Негови икони, смята Рени Дечева, има в катедралния храм "Св. Успение Богородично". През лятото на 1923 г. Райко Жеков участва в първата изложба на художниците от Варна. Заедно с колегата си Георги Велчев той е съветник в първото настоятелство на творческата организация в града. Пазят се разписки, според които след 1921 г. той плаща редовно членски внос. С две думи, Райко Жеков е важен и уважаван човек. Но през 1959 г. болестта го приковава на легло в продължение на 4 години до смъртта му на 18 май 1963 г. Отива си от света недооценен и забравен, никой от гилдията не го придружава в последния му земен път, не крият огорчението си неговите близки. Но в семейния архив има едно писмо от споменатия вече Георги Пасков, което Рени Дечева добре помни: "За името и славата на вашия талантлив, работлив и благороден татко трябва да работите. Той трябва да заеме подобаващо място в художествените галерии. Само вие можете да му върнете това, което сте получили от него." Сега картини на Райко Жеков притежава Националната художествена галерия. Негови произведения има в Музея на Възраждането, в Музея за история на Варна, в частни колекции. Кътът с няколкото портрети и пейзажи във Варненската библиотека е първият опит да се припомни забравеното му дело. Дай Боже да не е последният.
|