Константин Щъркелов е един от изявените български пейзажисти, майстори на виртуозна акварелна техника , постигнал редица забележителни серии творби с много любов към натурата и непрестанна работа над своето усъвършенстване.
Константин Щъркелов е роден на 12 (25) март 1889 година в София, в занаятчийско семейство. Бащата на художника почива рано – Константин е само на 13 години. Започва да подпомага майка си за прехраната на семейството – работи в обущарски работилници, продава вестници, статист е в Операта и Народния театър вечерно време...
През 1906 г. Константин Щъркелов постъпва в Рисувателното училище и още първия семестър участва в конкурс между студентите от всички курсове за есенен пейзаж, спечелвайки втора награда. Само няколко месеца по-късно получава първа награда за зимен пейзаж. Това е изненада за професори и студенти, и създава заслужена популярност на непознатия дотогава младеж. Въпреки това, Константин Щъркелов остава между най-скромните, мълчаливи и трудолюбиви студенти в Рисувателното училище. Тези първи месеци от следването на бъдещия художник са предадени доста картинно в спомените на неговия състудент Димитър Чорбаджийски – Чудомир. „Спомням си – пише по-късно писателят – едно високо, слабо момче, на което или ръцете бяха дълги, или палтенцето късо. То рисуваше с дясната и като се умореше, със същата сръчност започваше да работи с лявата ръка. Само си правеше рамките, кутиите, палитри си изрязваше от картон и всяка сутрин, преди работното време, пристигаше с готов акварелен пейзаж.”
Поради материалното положение на семейството Щъркелов е принуден още в края на втората година да напусне Рисувателното училище. Едва осемнадесетгодишен, той пристига в Русия и се настанява за известно време в Одеса. Без средства, без познанства и препоръки, той намира подслон на първо време в известния одески манастир „Андреевское подворие” – убежище за много български гурбетчии, студенти и изпаднали занаятчии. В Одеса е естествено и началната му среща с живописта на Русия, защото вижда оригиналите в урежданите тук изложби на „Дружеството на южноруските художници” и „Мир искусства”. Москва, старата руска столица, богатият й духовен живот, изложбите, ателиетата на прочутото Московско училище за живопис са направили необикновено и силно впечатление на смаяния от нови и необикновени изживявания българин. В Москва Щъркелов опознал по-близо и по-вярно характерните черти на руската душевност не само като проява на отделни личности, но и като изява на народностната психология.
В края на 1909 г. Константин Щъркелов се завръща в България с достатъчно опит за да работи самостоятелно, но се колебае. Иска му се да има диплом за художник и с това да поеме още по-сигурно бъдещето си, защото подобен документ му дава право да бъде кандидат за учител например. През 1910 г. студентът поради материални затруднения решава да представи в Тръпковата галерия четири неподписани акварели, които веднага били закупени. Щъркелов не е очаквал подобно развитие на съдбата си. Той съзнава, че публиката намира акварелите му на достатъчно високо ниво, за да се издържа и в България с тях.
Но младият художник разбира, че му е необходим досег с естествената, живата красота на България, с летните поля, с дъждовете и бурите, сред които се ражда уханието и свежата красота на цялата природа. Ето защо още през лятото той тръгва за Павликени, Севлиево, Габрово и Търново, като по целия път рисува. Тук именно Константин Щъркелов се среща за пръв път с онези очарователни кътове на българската предпланинска природа – цъфналите летни поляни, глоговия храст, посипаните със слънчеви петна сенки край безлюдния път, които ще останат любими сюжети на цялото му бъдещо творчество. Търсенията му съвпадат с един душевен подтик на творците ни да намерят лицето на българското, да привлекат вниманието на света върху естествената красота на възрожденската ни архитектурата традиция и природа.
Тази обиколка става повод през следващата 1911 г. Щъркелов да организира и първата си самостоятелна изложба. Салонът, в който младият художник излага картините си, е необикновен – това е стаичката, служеща за гардероб към салона по история в Рисувателното училище. Въпреки това, младият човек се представя с почти 80 творби, много от които са откупени още в самото начало на изложбата. Този успех прави името на Щъркелов популярно всред широката публика и му спечелва симпатиите на критиката и изкуствоведските среди. Оказал се неочаквано притежател на невероятна за него парична сума, Щъркелов оставя значителна част от нея на майка си, а с останалата тръгва на Запад, за да посети големите галерии във Виена, Мюнхен, Париж, Лондон, Лозана, Женева и Венеция.
След 75 дни Константин Щъркелов се връща в България с богати впечатления от вековните съкровища на европейското изкуство, с нови 35 нарисувани през време на пътуването картини и с още по-голяма надежда да претворява и одухотворява в творбите си българската природа.
През Балканската война (1912-1913) и последвалата я Междусъюзническа война (юни-юли 1913) Щъркелов е военен художник и оставя редица скици, етюди и рисунки от ежедневието на войниците. През 1917 г. отново е военен художник по време на Първата световна война продължила от 28 юли 1914 до 11 ноември 1918 и оставя над 300 скици и рисунки.
През 1915 г. Щъркелов завършва живопис в Държавното художествено-индустриално училище в София при проф. Иван Мърквичка. Нарежда се в списъка на основателните и редовните членове на Съюза на българските учени, писатели и художници. През 1919 г. е сред основателите на дружеството „Родно изкуство” и участва във всички негови изложби.
Щъркелов е рисувал почти всички кътове на нашата земя. В картините му са запазени изгледи от Черноморието, Дунава, подбалканските полета, от Витоша, Лозенската планина, Плана и Верила. Той остава обаче, несравним певец на могъщите планински масиви – на Рила и Пирин, на суровата им красота и девствена природа. Разнообразни, богати на багри са и пейзажите му от Родопите, рисувани през тридесетте години. Александър Балабанов споделя пред в-к „Заря”: „От двадесет години отблизо следя изкуството на Константин Щъркелов... Искам да кажа, знам генезиса и подбудите на изкуството му. И затова, преди три-четири години го нарекох „Цар на акварела”, господар в областта на най-трудната, най-нежната, най-опасната живопис...”
През 1929 г. сключва брак със Соня Стойкова от Варна. През 1930 г. се ражда първата им дъщеря Весела Щъркелова, а през 1933 г. втората – Богдана Щъркелова.
Константин Щъркелов е автор на текста на шлагера “Разлъка”, който посвещава на цар Борис: “Таз вечер празнувам разлъка, скъп спомен за теб изживян, налейте да пия от мъка, едничкият смисъл е там...” Казват, че тази песен е била любима на цар Борис.
През своя живот Константин Щъркелов е честван истински само при един свой юбилей – през февруари 1935 г., когато заедно с десетата самостоятелна изложба на художника се отбелязва тържествено и 25-годишната му творческа дейност.
Известно е, че художникът е повикан да даде мнение за Никола Вапцаров, което той прави, обаче се изказва критично за дейността като нелегален в помощ на комунистическата партия (Вапцаров не е бил член на българската комунистическа партия). Това след време, бива преекспонирано без да се вземат под внимание фактите, че Щъркелов месеци на ред крие Йонко Вапцаров, бащата на Никола, от неговите врагове в размириците между македонстващите организации. Когато се изпълняват почти всеки ден присъди между тях, царят скрил Щъркелов в двореца Ситняково от михайловистите, защото се канели да го убият. Там той нарисувал около 20 картини.
Между най-добрите му творби са пейзажи от Рила, Пирин, Софийско и Търновско. Излагал е свои творби в самостоятелни изложби в България, Чехия, Венеция, Германия, Унгария; участвал в колективните изяви на българските художници.
След 9 септември 1944 г. Константин Щъркелов е изселен, изключен е от СБХ и прекарва пет месеца в Централния затвор. В началото на 50-те години актрисата Магда Колчакова се среща с Вълко Червенков и поставя въпроса за право на Щъркелов да показва и продава работите си. Това му дава възможност да построи двуетажен дом в квартал „Изгрева”. Всичките му средства за този дом са от новите му прояви – преди това имуществото му е конфискувано, а апартаментът му е унищожен при бомбардировките – там са унищожени и два уникални пейзажа на Айвазовски, които художникът закупува през 30-те години.
През есента на 1960 г. в София се открива юбилейната изложба на К. Щъркелов, тя е посрещната въодушевено и галерията е претъпкана от сутрин до вечер. Самият Щъркелов е щастлив, заобиколен от приятели и почитатели, сред които са скулпторът Янко Павлов, Александър Божинов, Борис Денев и др., защото успехът граничеше с триумф. Новата слава идва, макар и с изстрадано закъснение, като лек за нанесените му в продължение на петнадесет години рани. Тогава във вестник "Вечерни новини" освен един обширен и добронамерен отзив от Ангел Грънчаров е поместена и тази задъхана от възторг импресия от Никола Йонков Вапцаров. Като реакция е поместена във вестник "Литературен фронт" под надслов "Изложбата на К. Щъркелов и някои въпроси около нея" статия, която категорично отрича художника и го нарича сладникав и блудкав, определя мястото му извън нормалното развитие на социалистическата култура.
На 29 април 1961 г. Чудомир пише: „Черна събота. Получих телеграма, че приятелят ми от 55 години Кочо Щъркелов е починал внезапно. Той е жертва преди всичко на завист и злоба. Не беше добре и в семейството си. Колкото пъти отивах да го видя, все едно и също нещо чувах: "У дома е ад, ад!"
В доклад за акварелната техника, изнесен от художника Васил Стоилов като преподавател в катедрата за изобразително изкуство във ВИАС, София, Щъркелов се определя като назадничав художник.
ArtPrice.bg
