Варненските картини на Антон Митов

Един от изтъкнатите художници реалисти-битописци след Освобождението ни от османско иго е Антон Митов. В края на миналото столетие, от 1890 до 1894 година, той живее и работи във Варна и е преподавател по рисуване във Варненската мъжка гимназия. Това са годините, когато за всички изкуства настъпва нов творчески период. Антон Митов е един от пионерите на многофигурната битова живопис, който „с любов предава всяка подробност от живописните костюми, за да ни покаже тяхната красота и кипящия живот по пазарите и празненствата.

Известна е картината му „Връщане от гроздобер” (1893 г.) или „Гроздобер във Варненско”. Митов е успял сякаш да «фотографира» радостното шествие на гроздоберачите, водени от каруца с черни биволи, натоварена с пълни кадуси грозде. Край каруцата върви и свири на гайда щастлив селянин, а след него, във втори план, крачат мъже и жени, след друга каруца, возена от бели волове. За тази картина нашият изкуствовед и писател Петър Константинов пише: «Греещата светлина на есенния следобяд, лозовите клонки, окичили колите и огромните кадуси, пълни с грозде, алените кърпи, вързани по рогата на воловете, радостните песни на гайдата – всичко това далеч надхвърля описанието на една битова сцена и е наситена с багрите и силата на непомръкващата народна жизненост, в която всичко е изразено сдържано и мъдро като изпълнение на старинен ритуал».

В друга картина на Антон Митов – «Пазар на грозде в Евксиноград край Варна» (1894 г.) или «Гроздобер в Евксиноград», художникът като че ли е пръснал същия персонаж от «Гроздобер във Варненско» на широка площ, разпрегнал е уморените черни биволи и бели волове от каруците с гроздето, обогатил е с повече фигури пазарището. Точно в тези платна Антон Митов успява да ни очарова с пъстротата и разнообразието на народния костюм, да ни направи съпричастни на шумните пазарски сборища.

Антон Митов е първият български художник, който рисува морето. «Варненско море» 1895 г. Ни разкрива непреходната красота и поезия на Черно море, доведена до майсторско съвършенство от по-късните български маринисти.

Интересна е още картината му «Изселници-турци на пристанището във Варна» 1897 г. Или «Турци, очакващи параход за Цариград». И в това свое платно Антон Митов остава верен на многофигуралната композиция, на свежите и сочни багри, на силния подтекст – в дребните фигури на изселниците има голяма мъка, защото, въпреки всичко, те напущат земята, на която са се родили и израснали.