Абдурахман джамия, главната (катедрална) джамия на мюсюлманите от Варна, се отличава със своята красота и великолепие. Издигната на високо място в града, до главната търговска улица "Преславска", тя се извисява в близост до площад Мусала. От вградена мраморна плоча с надпис на джамията се разбира, че е построена от Мурса Саид паша през 1839 г. (1255 г. от Егира). До оградния зид е изградена "Абдурахман джами чешмеси", съборена и заменена с по-малка през 1898 г. при регулацията на ул. "Малка Преславска". Тук се намира турско училище и гробище с гробове на видни турци. Абдурахман джамия и долепената до нея чешма изгарят при пожар на 11 май 1902 г. По-късно останките им са разчистени и на това място възниква малка, добре поддържана градинка. * *Шкорпил, Х. и К. Турските укрепления във Варна/ Херман и Карел Шкорпил// ИВАД, II, 1909, с.61 Известната на варненци Азизие джамия се намира на днешната улица "Ангел Георгиевич" до Ботевата градинка. Издигната е през 1869 г. след построяването на новата крепостна стена в района на новообразуваната Татар махлеси. Джамията носи името на султан Абдул Азиз, посетил Варна на път за Европа през 1867 г. По искане на представители от управляващото мнозинство, т. е. турските първенци на града, султанът дава разрешение за построяване на мюсюлмански храм в западния край на Татарската махала. Както всички джамии Азизие е построена така, че молитвената й ниша да сочи към Мека. От архитектурна гледна точка тя е ниска еднопространствена сграда със скатен покрив в средата на малък двор. На западната стена, вдясно от входа се издига минарето. То е с квадратна основа, която след нивото на джамията преминава в кръг. На върха, конзолно изнесено, е шерефето – балконът, от който мюезинът призовава мюсюлманите на молитва. След 1944 г. джамията не е поддържана, вследствие на което през 1976 г. покривът се срутва. През 1989 г. със средства, събирани на няколко етапа от мюсюлманската общност в града, е направен основен ремонт, а редовни молитви започват да се четат след две години. Реконструкцията оказва влияние върху сегашния облик на джамията. Молитвеният салон е с квадратна форма, много светъл, без украса. В правоъгълни пана има калиграфски текстове на Корана, а на кръгли табли са изписани имената на Аллах и пророка Мохамед. Аналог на християнския олтар в джамията е михрабната молитвена ниша. Единствено във варненската Азизие джамия михрабната ниша е украсена със златна врата от каабата в Мека. Над входната колона е разположен балкон, който, зад декоративни решетки, е място за молитви на жените. |