Православен храм "Св. Георги"
Старата църква "Св. Георги" е разположена пред западната фасада на термите, на някогашния Кале мегдан - там, където сега е входът за Римските терми. Позната в един много по-късен градеж (проучванията показват, че това е една от най-старите черкви на Варна, строена през ХІІІ и ХІV век), тя оцелява до 1948 г., когато е разрушена като "грозяща" от местните власти.
Особеност на черквата е, че за абсида е използвана част от запазената стена на термите. Разкритието на един малък участък от фасадата на средната част, останала сред руините при разрушаването, показва същата украса като църквите в Несебър и определя времето на строежа.
Голямата икона от иконостаса на св. Георги, посребрена през 1811 г., е пренесена в храма "Св. Атанас" след събарянето на църквата.
Православен храм "Св. Богородица Панагия"
През 1775 г. френският пътешественик Льошоволие посещава Варна и съобщава, че "в града има две черкви, едната от които е "Св. Богородица Панагия". Тя има голям двор и в него се извършват погребения."
Върху каменна плоча, зазидана в източния зид на малък параклис, разположен южно от черквата (понастоящем е в храма), има надпис, който гласи: "Устрои се този храм на пресветата наша Богородица, с помощта и разноски на всички благочестиви християни на този град през 1802 г." (грешка при изписването, годината е 1602).
Има и втори надпис, вграден над южната врата на храма, използвана и днес, като главен вход към наоса. Той гласи: "От благочестие следвам старото предание и вярвайки в удивителното чудо на Пресветата, казвам, че храмът на Пресветата Божия майка почитаемият беше основан, когато владееше голям страх в замяна построеното мюсюлманско светилище, въпреки мрачните, трудни и тъжни времена, изграден с трудност. Скромен и вкопан в земята, но възвишен с добрината и извършващ всякакви чудотворчества с благочестивото прилежание на доблестните първенци, несъмнен подвиг на воюващите варненци." Беше построен през 1640 г. от Рождество Христово, беше възстановен по времето на пресветия Йоанис Макри през юни 1896 г.
"Св. Богородица" е построена върху по-стар храм, тъй като Високата порта разрешава да се строят християнски храмове само ако на мястото има по-стар храм, т. е. черквата се възстановява.
През 1640 г. след пожар храмът е възстановен и разширен. През различни периоди наосът е удължаван с 2.40, 4.50 и 7.40 м под лек ъгъл спрямо първоначално построената сграда, а колоните са квадратни, докато тези в източната част са кръгли. Последната пристройка е издигната с 40 см над нивото на черквата и представлява балкон (женската част на черквата),
С изграждането на черквата са свързани две легенди. Първата от тях е, че селяни намират сред клоните на един бряст в местността Аязмото край Варна да виси чудотворната икона на св. Богородица. Решават да я снемат и закарат в града. Качват я на каруцата на един турчин, но воловете не тръгват. Същото се случва и с каруцата на минаващ от там грък. Иконата тръгва с воловете на млад праведен турчин. Впечатлени от видяното чудо, хората решават да построят храм там, където спрат воловете. Воловете спират на тогавашния площад Кале мегдан, където е изградена черквата.
Втората легенда разказва, че при построяването на храма, иконата на св. Богородица е поставена, както изискват църковните канони, на източната стена. На следващия ден я намират на западната стена. След като това се повтаря няколко дена, е решено тя да остане там, където е Божията воля. И досега тя е там.
Зад светия престол, до източната стена, е издигнато място като пейка, облицовано с мраморни плочи. По дължината на средната плоча на пейката има надпис на гръцки и в края е изписана годината 1774.
Иконостасът е изработен от тъмночервено дърво, вероятно кипарис, при подновяването на черквата през 1896 г. от дебърски майстори.
Иконата на св. Богородица и самата черква се смятат за чудотворни. В нея идват много душевноболни, които намират изцеление.
На светия престол има голям сребърен кръст с размери 33 х 21 с проба на среброто 84 процента. Камбаните са три, с диаметър 60 см, 35 см, а третата е по-малка.
Особено интересен е иконостасът на "Малката Света Богородица". Според историческите данни той е направен през 1896 г. Изработен е от тъмно дърво, вероятно орех или кипарис, наситен с православни символи и богато орнаментиран. За съжаление майсторът на този шедьовър е неизвестен, но рисунъкът напомня дебърската школа.
Иконите в черквата са истинско съкровище и малко храмове могат да се похвалят с такова богатство, твърдят експерти. Единственото противоречие с църковните предписания е, че повечето ликове на светците гледат на юг, а не на запад. Легендата разказва, че когато за пръв пат донесли иконата на св. Богородица Чудотворна я поставили на източната страна. Сутринта, незнайно как тя била на северната. Това се повторило няколко пъти, докато накрая миряните решили да я оставят там, където я отнася провидението. Миряните приели да нарушат канона, но не и божията воля.
Православен храм "Св. Атанас"
Черквата "Св. Атанас" е малка, полуподземна, подобна на "Св. Богородица Панагия", когато изгаря през 1836 г. Върху нея е построена новата черква и е открита на 15 август 1838 г.
С министерско постановление от 1961 г. Римските терми, черквите "Св. Атанас" и "Св. Георги" и други исторически забележителности на Варна преминават към Народния музей – отдел "Възраждане". От 1965 г. черквата "Св. Атанас" е обявена за паметник на културата и изкуството и в нея е поместена галерия на възрожденската живопис. Подредена е експозиция от 80 ценни икони, зографисани от майстори на Тревненската школа.
Храмът е върнат на Българската православна църква на 18 януари 1991 г. – Атанасовден. След 30-годишно прекъсване варненският и преславски митрополит Кирил извършва първата литургия.
Черквата е трикорабна базилика с богата вътрешна украса. Забележителна е дърворезбата на иконостаса, владишкия трон и тавана. Иконите в черквата са много и с голяма художествена стойност. Повечето от тях са изработени от тревненските зографи Захария Ценов и поп Димитрия. Има малък иконостас, пренесен от разрушената черква "Св. Георги". Разполага с два масивни бронзови свещника, поставени пред светия олтар с по три дебели имитиращи свещи. Камбаната е с диаметър 62 см, изработена в София през 1941 г.
Морският храм на Варна
Варненският храм "Свети Николай" е единственият морски храм в България. Строен е от варненския майстор Янко Костанди в изпълнение на завещанието на родения във Варна одески търговец Параскева Николау. При едно от пътуванията си между Варна и Одеса той попада в страхотна буря в морето. Изплашеният търговец дава обет, че ако стигнат живи до пристанището, ще вдигне черква и болница в чест на Свети Николай.
Строежът започва през 1859 г. и продължава 6 години. За настоятел на дарението си от 50 хиляди рубли Параскева Николау упълномощава варненеца Панко Георгиев. Първото богослужение е извършено през 1865 г. Не е документирано кога е осветен храмът и кога е донесен иконостасът.
За първи път български свещеници служат в храма през 1906 г. На 3 юни българите, организирани от дружество "Родолюбец", не позволяват на новия гръцки митрополит Неофит, пристигнал с кораб, да слезе на пристанището. На 4 юни, пак те, превземат храма. На 9 юни е отслужена и първата българска литургия. През 1927 г двама български капитани отнасят на Божи гроб в Йерусалим икона от храма, освещават я и я връщат. Тогава храмът "Свети Николай" е записан в църковните книги като морски. В него до 1944 г. варненските моряци полагат клетва.
В продължение на десетилетия храмът не е иконописан и стените му стоят бели. Едва през 1961 г. екип, ръководен от професорите Никола Кожухаров и Димитър Гюдженов, рисува стените и прави храма такъв, какъвто е днес.
През есента на 2006 г., по идея на Димитър Стайков, дългогодишен главен механик в Параходство БМФ, и със съдействието на варненски морски фирми, до входа на храма е поставен още един символ на морячеството – корабна котва.
Със събраните средства от фондация "Свети Николай Чудотворец" и с проявената инициатива от църковното настоятелство на храма започват възстановителни работи – реставрации на стенописи и икони, реконструкция на фасадата, благоустрояване на околното пространство. Обновените стенописи са дело на професионалния иконограф Диян Димитров.
Варненският храм "Свети Николай" е единствен не само в България, но и в страните от Черноморския басейн, вписан в църковните кондики като морски.*
*Ставрев, Иван. Морският храм на Варна/ Иван Ставрев// Морски вестник (Варна), XIII, №23, 5 – 19 дек. 2007, с.9
