Картината "Трите танцьорки" (1925 г.) бележи прехода на експеримента на Пикасо в сюрреализма. От 1924 г. той е в тесен контакт със сюрреалистите, а неговото изкуство става отправна точка за тяхното. Всъщност художникът не използва естетиката на сюрреализма, освен неговата начална и елементарна фаза на "инстинктивното" и "автоматично" рисуване и изказване. "Винаги наблюдавам натурата. Държа на правдоподобността и приликата, но една по-дълбока правдоподобност, по-реална от реалната, стигаща до свръхестественото. Така аз разбирам сюрреализма, но това понятие бе употребено в съвсем друг смисъл". В творчеството си от този период Пикасо проявява изключително силен интерес към литературата и скулптурата. Преминава всякакви граници. Човешкото тяло се превръща в скелет от камък, грациозните къпещи се заемат акробатично разкривени пози, а лицето на младата любовница на художника изглежда като мозайка от парченца желязо. Не само физическото естество но предметите претърпява неочаквана трансформация, но границата между различните средства и жанрове винаги остава изключително непостоянна – картините имитират скулптури, скулптурите се състоят от ежедневни предмети, рисунките и гравюрите наподобяват на всевъзможни структури и повърхнини заради използването на огромно разнообразие на техники.
Обратно към Пикасо |
